Актуална новина в края на миналия месец стана уволнението на съдийка от Софийски Районен съд, която получи най-тежкото дисциплинарно наказание за системно неспазване на сроковете по делата и извършване на действия или бездействия, които неоправдано забавят производството. По някои от делата забавянето е повече от 5 години /източник: lex.bg – https://news.lex.bg/%d1%83%d0%b2%d0%be%d0%bb%d0%bd%d0%b8%d1%85%d0%b0-%d1%81%d1%8a%d0%b4%d0%b8%d0%b9%d0%ba%d0%b0-%d0%be%d1%82-%d1%81%d1%80%d1%81-%d0%b7%d0%b0%d1%80%d0%b0%d0%b4%d0%b8-%d0%b4%d1%80%d0%b0%d1%81%d1%82%d0%b8//
В този случай несъмнено се касае за нарушаване на правото на справедлив съдебен процес в разумен срок, което е гарантирано като основно човешко право в чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ). Потърпевшите лица разполагат с възможността да търсят обезщетение от държавата за имуществените и неимуществените вреди, които са претърпели вследствие забавянето на съответното производство.
На национално ниво в България действа механизъм за обезщетяване на вредите от „бавно правосъдие“, който предвижда две вътрешноправни компенсаторни средства: 1) Административна процедура по Закона за съдебната власт и 2) Завеждане на иск по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. В първия случай обезщетение може да се търси само при вече приключило „забавено“ производство, като компенсацията на вредите по този ред е до размер от 10 000 лв. Във втория случай иск за обезщетение може да се заведе и при „висящо“ производство, без ограничение в размера на присъденото обезщетение.
Повече информация относно реда за защита на правата Ви при „бавно правосъдие“ можете да намерите тук.
автор: адв. Десислава Хълтъкова,
член на екипа на Консултантска къща „Велинов и партньори“
