Новата наредба за образците в заповедното производство сложи край на правната несигурност във връзка със снабдяване на кредиторите с изпълнителен лист по този ред
С § 2 от Заключителните разпоредби към новата НАРЕДБА № Н-2 от 18 февруари 2020 г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство (обн. ДВ, бр. 15 от 21.02.2020 г.) Министърът на правосъдието окончателно отмени старата Наредба №6 от 20 февруари 2008 г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство ( по-нататък – Наредба № 6).
В настоящото изложение правим кратък обзор на причините, довели до посочената отмяна и приемането на новата наредба.
Заедно с влизането в сила на новия Граждански процесуален кодекс през 2008 г. и на основание чл. 425 от същия беше приета Наредба № 6, целяща да определи образците на заповед за изпълнение, на заявление за издаване на заповед за изпълнение, както и на други книжа във връзка със заповедното производство. Наредбата се прилагаше в продължение на почти 10 години, докато през 2017 г. две от разпоредбите ѝ не бяха атакувани пред ВАС във връзка с тяхната законосъобразност и в частност – относно законосъобразността на реда, по който са били приети. По образуваното дело тричленен състав на ВАС се произнесе през март 2019 г. и с Решение № 3988 постанови отмяната на чл. 4 и чл. 9 от Наредба № 6. Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Наредбата уреждаше, че при уважаване на заявлението по чл. 410 ГПК, съдът следва да издаде заповед по образец съгласно приложение № 2 от Наредбата (за парично задължение), съответно съгласно приложение № 3 от Наредбата (за предаване на движими вещи).Аналогично на чл. 4, в чл. 9 беше уредена възможността за издаване на Европейска заповед за плащане, по образци, приложени към Регламент (ЕО) № 1896/2006, в съответствие с чл. 625 – 627 ГПК. Образците по отменения чл. 4 от Наредбата се използваха в заповедното производство, чиято основна цел е да създаде съдебно изпълнително основание и кредиторът да се снабди бързо с изпълнителен лист. Именно образците на горепосочените заповеди за изпълнение бяха отменени от ВАС. Първоинстанционното Решение № 3988 от март 2019 г. беше обжалвано от министъра на правосъдието. С Решение № 14136 от 22.10.2019 г. ВАС – петчленен състав жалбатана министъра на правосъдието беше отхвърлена като неоснователна от съда, с което отмяната окончателно влезе в сила.
Мотивите на ВАС за отмяна на посочените разпоредби е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила от Министъра на правосъдието при издаването на наредбата, а именно: „нарушени са принципите на откритост и обоснованост, проектът не е публикуван на интернет на страницата на министерството, не е предоставена възможност за обсъждането му и представяне на предложения и становища по него. В докладната записка, приложена към проекта на наредбата до министъра на правосъдието, не са посочени финансови и други средства, необходими за прилагане на новата уредба, липсват мотиви за очакваните резултати от прилагането, няма анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Върховният административен съд е постоянен в практиката си, че неспазването на чл. 26 и 28 от ЗНА е съществено нарушение на административнопроизводствените правила по приемане на подзаконов нормативен акт. Налице е основание по чл. 193, ал. 1 от АПК за уважаване на жалбите и отмяна на оспорените разпоредби.”
След отмяната от страна на ВАС на посочените разпоредби, Министерството на правосъдието предприе действия по повторното им приемане – без изменение в тяхното съдържание, но този път при спазването на административнопроизводствените правила, заложени в ЗНА. Така се стигна до приемането на същите две разпоредби, които бяха обнародвани в ДВ. 99 от 17.12.2019 г. С това обаче казусът относно цитираната наредба не приключи окончателно. На 12.02.2020 г. с Решение № 2266тричленен състав на ВАС отмени в цялост Наредба № 6 – след протест на прокурор от Върховна административна прокуратура. Причините за отмяната, които изтъква съдът, се припокриват с мотивите на решението, с което първоначално бяха отменени само две от разпоредбите – нарушаване на принципите на откритост и обоснованост при приемането на наредбата.
Междувременно беше инициирано обществено обсъждане за приемане на изцяло нова наредба относно образците в заповедното производство и след тяхното провеждане беше приета и на 21.02.2020 г. обнародвана в Държавен вестник новата НАРЕДБА № Н-2 от 18 февруари 2020 г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство.
Вариантите, с които разполагаха районните съдилища в страната, при създалата се ситуация в периода до приемането на новата наредба и при влязла в сила отмяна на предходната наредба, най-общо бяха следните:
Вариант А) Съдилищата да продължат да издават заповеди за изпълнение, въпреки че образците са отменени. Аргумент за това се черпи от разпоредбата на чл. 2 от ГПК, който вменява задължение на съда да разгледа и разреши всяка подадена до последния молба за защита и съдействие на лични и имуществени права. Следователно липсата на утвърден образец не би следвало да е причина за отказ да се издаде заповед за изпълнение или Европейска заповед за плащане (съгласно чл. 9 отм. от Наредбата). В допълнение, по аргумент от чл. 5 от ГПК съдът разглежда и решава делата според точния смисъл на законите, а когато те са непълни, неясни или противоречиви – според общия им разум. При липса на закон съдът основава решението си на основните начала на правото, обичая и морала. Следователно до приемането по надлежен ред на новата наредба от 21.02.2020 г. съдебните състави биха могли да издават заповедите за изпълнение при спазване на задължителните реквизити, изчерпателно посочени в чл. 412 ГПК.
Вариант Б) Съдебните състави да отказват издаването на заповеди за изпълнениепоради отмяна на акта (наредбата), утвърждаващ образците за тях. Аргументи в подкрепа на този подход се откриват в самия генезис на заповедното производство, което е замислено като строго формално такова. Това становище се застъпва от трайната практика на ВКС, както и от задължителната практика на ВКС (ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 4 ОТ 18.06.2014 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 4/2013 Г., ОСГТК НА ВКС). Това следва и от буквалното тълкуване на закона, който в чл. 425 от ГПК изрично предвижда, че образецът за заповед за изпълнение трябва да е утвърден в наредба, издадена от Министъра на правосъдието. Следователно всяка заповед, издадена в различна форма от тази, която е предвидена в нарочната наредба, не би следвало да породи действие.
В чисто практически аспект, в посочения период на правна несигурност редица съдебни състави не се произнасяха по молбите в заповедното производство. Понастоящем може да се счита, че с новата наредба от 21.02.2020 г. заповедните производства следва да продължат при съблюдаване правилата на ГПК и въз основа на новоутвърдените образци.
