fbpx

Зелените обществени поръчки – инструмент за реализиране на целите на политиката за опазване на околната среда

„Зелените“ обществени поръчки (ЗеОП) се провеждат по процедура, при която екологични съображения се вземат предвид в рамките на процеса на възлагане на обществената поръчка. Съгласно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 16 юли 2008 г. (COM(2008)0400), озаглавено „Обществени поръчки, насочени към една по-добра околна среда“,  под ЗеОП се разбира „процедура, чрез която публичните органи се стремят да получат продукти, услуги и строителни работи с намалено въздействие върху околната среда през целия им жизнен цикъл, вместо продукти, услуги и строителни работи със същата основна функция, които иначе биха били предоставени.”

В третото издание на разработеното от Европейската комисия ръководство със заглавие „Купувайте екологосъобразно“ от 2016 г., се обръща внимание на възможността ЗеОП да благоприятстват постигането на местните, областните, националните и международните цели за устойчиво развитие, особено що се отнася до секторите, в които поръчките на публичните клиенти осигуряват значителен пазарен дял – строителство, транспорт и здравеопазване. Предвижда се още ЗеОП да допринесат за реализиране на финансови икономии на публичните органи, като при възлаганията се взимат предвид разходите за целия жизнен цикъл във връзка с договора вместо единствено първоначалните такива при покупката. Целта на ЗеОП е да повишат ефективността и развият пазара на стоки и услуги по екологосъобразен и отговорен към обществото начин, насърчавайки същевременно иновациите. Резултатът от цялостната дейност на изпълнителите по такъв тип процедури следва да се изразява в разработване на продукти и осъществяване на услуги, които удовлетворяват „зелените“ изисквания на възложителите, с тенденцията тъкмо тези продукти и услуги да се превърнат впоследствие в утвърден пазарен стандарт. Като примери за ЗеОП биха могли да бъдат посочени: закупуването на електрически автомобили,  изграждането на сгради с ниско потребление на енергия, услугите по почистване с използване на екологосъобразни продукти и др.

В дългосрочен план ЗеОП целят да осигурят ползи за обществото, свързани с опазване и подобряване на околната среда посредством спестяване на материали и енергия, редуциране на отпадъците и замърсяването и ефективно управление на околната среда. Обществени поръчки с екологични изисквания са възможни в области като електрическо и електронно оборудване в сектора на здравеопазването, електроенергия, проектиране, строителство и поддръжка на пътища, транспорт, инфраструктура за отпадъчни води и др. По отношение на тези и още няколко групи продукти и услуги ЕС е предвидил критерии за ЗеОП, които периодично се преразглеждат. Те са разработени на две равнища – основните критерии са съсредоточени върху ключовите области  на екологична ефективност на съответен продукт или услуга и целят свеждането на административните разходи на дружествата до минимален размер, докато пълните се отнасят до повече аспекти на екологичните показатели и са предназначени за органите, занимаващи се по-задълбочено с постигането на целите в областта на околната среда и иновациите.

В рамките на европейското законодателство правният режим на обществените поръчки, вкл. ЗеОП, е уреден в две основни директиви от 2014г. – Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО и Директива 2014/25/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. относно възлагането на поръчки от възложители, извършващи дейност в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги и за отмяна на Директива 2004/17/ЕО. Посредством тях държавите-членки на Съюза са обвързани за постигане на конкретни резултати в определени срокове, но имат свободата да избират най-подходящите правни средства за реализирането им.  Правилата на директивите са по същество транспонирани във вътрешното българско законодателство чрез Закона за обществените поръчки (ЗОП) и Правилника за прилагане на ЗОП (ППЗОП). В Закона за обществените поръчки се съдържат конкретни разпоредби относно възможностите за залагане от възложителите на екологосъобразни изисквания – при поставянето на критериите за подбор, при формулирането на техническите спецификации, като показател при оценката на офертите и др. В международен план ЕС е обвързан със Споразумението за държавните поръчки (СДП) на Световната търговска организация (СТО) и от двустранни търговски споразумения.

Съдът на ЕС също се е произнасял неколкократно относно възможността да бъдат залагани зелени критерии при подбора на най-подходящ изпълнител на дадена обществена поръчка. В Решението по Дело „Wienstrom“ (Дело C-448/01 от 4 декември 2003 г.) Съдът постановява, че могат да се използват екологични критерии при оценката на офертите, дори ако не осигуряват незабавна икономическа полза за възложителя. Същевременно  е поставено условието възложителят да може да докаже изискванията за екологосъобразност, както и да съществува връзка с предмета на обществената поръчка. В друго свое Решение по дело „Evropaïki Dynamiki“ (Дело T-331/06 от 8 юли 2010 г.) Съдът в Люксембург допуска залагането на критерий за подбор, изискващ наличието на фирмена политика по опазване на околната среда, като възложителят има свободата да избере сам начина на съпоставяне на участниците. Освен това Съдът дава тълкувание и на редица основни принципи от значение за обществените поръчки, съдържащи се в Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) – равно третиране, прозрачност, пропорционалност, взаимно признаване. Те са приложими както за договори за обществени поръчки, които попадат в обхвата на горепосочените директиви, така и за всеки договор за обществена поръчка от трансграничен интерес.

Какво място заемат ЗеОП в контекста на българския пазар? Една от първите ЗеОП в България е възложена от Министерството на околната среда и водите през 2010 г. и има за предмет 8000 пакета 100% рециклирана копирна хартия за нуждите на ведомството. Процедурата е публикувана като пример за добра практика в електронния бюлетин за зелени обществени поръчки (GPP News Alert), издаван от ГД “Околна среда” на Европейската комисия. Обстоятелството, че България е обвързана с редица конкретни глобални стратегически документи, благоприятства насърчаването на екологосъобразното възлагане, поради което делът на ЗеОП в страната непрекъснато се увеличава. Анализ на Агенцията по обществени поръчки (АОП), резултатите от който са публикувани в „Практическо помагало за възлагане на „зелени“ обществени поръчки“ през 2019 г., посочва, че общият потенциал за развитие на пазара на ЗеОП в краткосрочен (2-годишен) план е в диапазона от 5% до 7%, а кумулативният потенциал в средносрочен (5-годишен) план за периода 2018 г. – 2022 г. е в рамките 10% – 15%. Като изходни за реализирането на проучването са използвани данни  от поддържания от АОП Регистър на обществените поръчки относно обявените през 2017 г. ЗеОП.

В заключение, „зелените” обществени поръчки могат да формират тенденциите в производството и потреблението. Повишеното търсене на по-екологични стоки би довело до стимулиране на пазара на екологично чистите продукти и услуги. Освен това, по-устойчивото използване на природни ресурси и суровини би било от полза както за околната среда, така и за подпомагането на прехода към т.нар. „зелена“ икономика.