С решение, постановено по т.д. № 3129/2015 г. по описа на ВКС, ТК, Второ отделение, върховните съдии дадоха отговор на някои важни за практиката въпроси относно действието на запора върху вземания по разплащателни банкови сметки. Производството е по реда на чл. 290 ГПК /т.е. съдебният акт е задължителен за първоинстанционните и въззивните съдилища/, а решението на Софийски апелативен съд е допуснато до касационно обжалване с мотив, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Първият въпрос, който ВКС е разгледал, е „какво е времевото действие на запора, от кой момент и докога?“. Върховните съдии отговарят категорично, че запорът върху вземанията по разплащателна банкова сметка се счита наложен и има действие от деня, в който е връчено изпратеното от съдебния изпълнител запорно съобщение на банката до датата на погасяване на задълженията на длъжника, реализиране на изпълнителния способ и удовлетворяване на взискателя, респективно до отмяна на обезпечителната мярка, замяна на обезпечителната мярка с друга, вдигане на запора или прекратяване на изпълнителното производство.
Друг спорен момент, получил категоричен отговор с решението, е свързан с обхвата на действие на запора – дали той се разпростира върху наличните към деня на налагането му суми или и върху последващи постъпления. Според тричленния състав на ВКС, ТК, Второ отделение, запорът има действие върху банковата сметка на длъжника до размера, посочен в запорното съобщение, както върху наличните към датата на налагането му суми в банковата сметка на длъжника, така и върху последващите постъпление. Направено е и важно уточнение, че запорът не действа по отношение на сумите, надвишаващи посочения в запорното съобщение размер.
В случай, че в разплащателната сметка на длъжника няма достатъчна наличност, запорът отново се счита за наложен от датата на връчване на запорното съобщение на банката, но изпълнителният способ ще може да бъде реализиран едва след последващи постъпления по сметката. Поради тази причина в решението се посочва изрично, че до окончателното удовлетворяване на кредитора по запора банката в качеството си на трето задължено лице, е длъжна да не извършва плащания от водената при нея разплащателна сметка по нареждане или с предварително съгласие на нейния титуляр.
автор: Кристина Везенкова
