С брой 11 на Държавен вестник от 02.02.2023 г. е обнародван Законът за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, чрез който Република България транспонира Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 година относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза след повече от година закъснение.
Целта на закона е да бъдат въведени механизми за защита на лицата, които подават сигнали или публично оповестяват информация за нарушения на българското или европейско законодателство, станала им известна при или по повод осъществяваните от тях служебни ангажименти в публичния или частния сектор. От закрила могат да се ползват и лица, които полагат труд без трудово правоотношение, лица, упражняващи свободна професия, доброволци, стажанти, кандидати за работа, участници в конкурс и др.
Към момента съществуват десетки органи и институции, които упражняват контрол и извършват проверки по сигнали за различни типове нарушения, като често лицата, установили нарушение, не могат да се ориентират към кого да се обърнат за съдействие. Освен това затруднение, установилите нарушения лица често се сблъскват и с друг проблем – възникват опасения от последствията от подаването на сигнал, свързани с ответни действия с цел отмъщение, сред които например временно отстраняване, уволнение или прилагане на друго основание за прекратяване на правоотношението, по което лице полага наемен труд; понижаване в длъжност или забавяне на повишение в длъжност; намаляване на възнаграждението; отрицателна оценка на работата, включително в препоръка за работа; принуда, отхвърляне, заплашване за предприемане на ответни действия или действия, изразени физически, словесно или по друг начин, които имат за цел накърняване на достойнството на лицето и създаване на враждебна професионална среда и др. Освен предвидената в закона изрична забрана за ответни действия с цел отмъщение, за чието нарушение е предвидена санкция, от съществено значение е, че сигнализиращите лица, подложени на такива действия, имат достъп до средства за правна защита и обезщетение. Вредите, причинени на сигнализиращо лице вследствие на подаден от него сигнал или публично оповестена информация, се считат за причинени умишлено до доказване на противното.
- По отношение на какви нарушения се прилага законът?
Законът се прилага за нарушения на българското законодателство или на изрично посочените в приложението към закона актове на Европейския съюз в областта на:
- обществените поръчки;
- финансовите услуги, продукти и пазари и предотвратяването на изпирането на пари и финансирането на тероризма;
- безопасността и съответствието на продуктите;
- безопасността на транспорта;
- опазването на околната среда;
- радиационната защита и ядрената безопасност;
- безопасността на храните и фуражите, здравето на животните и хуманното отношение към тях;
- общественото здраве;
- защитата на потребителите;
- защитата на неприкосновеността на личния живот и личните данни;
- сигурността на мрежите и информационните системи.
В чл. 3 от закона са включени още няколко категории нарушения на правото на ЕС и на българското законодателство, вкл. трудовото законодателство.
- Кои работодатели са задължени да предприемат действия?
Законът въвежда три отделни категории задължени лица:
- работодателите в публичния сектор (с изключение на общините с население под 10 000 души или по-малко от 50 работници, за които е въведен облекчен режим);
- работодателите в частния сектор с 50 и повече работници или служители;
- работодателите в частния сектор независимо от броя на работниците или служителите, ако осъществяваната от тях дейност попада в приложното поле на актовете на Европейския съюз, посочени в част I, буква „Б“ и част II от приложението към чл. 3, ал. 1 и 3 от закона (напр. финансови услуги).
- Основни задължения на работодателите, попадащи в една от категориите, посочени по-горе
Основното задължение, което се въвежда със закона, е изграждането на вътрешен канал за подаване на сигнали, който следва да бъде управляван по начин, гарантиращ пълнотата, целостта и поверителността на информацията и възпрепятстващ достъпа на неоправомощени лица. Имплементираният канал следва също да дава възможност за съхранение на записана на траен носител информация за нуждите на проверката на сигнала и за по-нататъшни разследвания. Въвеждането на такава система следва да се реализира не по-късно от 17.12.2023 г. Законът предвижда, че служителят, който задължените субекти определят за разглеждане на сигналите, може да бъде този, определен като длъжностно лице по защита на данните съгласно Общия Регламент за защита на данните (ОРЗД). Тази дейност може да бъде делегирана и на лице извън организацията при спазване на изискванията на закона.
Всички задължени лица са длъжни да предоставят ясна и лесно достъпна информация относно условията и реда за подаване на сигнали на интернет страниците си, както и на видно място в офисите и работните помещения.
Ключово е да се отбележи, че анонимни сигнали не се разглеждат. Въпреки това, ако след подаване на анонимен сигнал лицето е било идентифицирано и е станало обект на репресивни действия, то има право на защита, ако са налице предвидените в закона условия.
- Санкции
Лице, което не изпълни задължението си да поддържа вътрешна система за нарушения, се наказва с глоба от 1000 лв. до 5000 лв., а за юридическите лица или еднолични търговци се прилага санкция в размер от 5000 лв. до 20 000 лв. Лице, което възпрепятства подаването на сигнал или не предприеме необходимите съгласно закона последващи действия, се наказва с глоба от 400 лв. до 4000 лв.
Репресивни действия се наказват с глоба от 2000 лв. до 8000 лв., като такива действия са забранени (респ. и наказуеми) вкл., когато са извършени срещу помощници, роднини или колеги на сигнализиращото лице.
Предвидена е и санкция за тези лица, които оповестят публично невярна информация. В такива хипотези глобата е в размер от 3000 лв. до 7000 лв.
- Кой е националният орган за външно подаване на сигнали и упражняване на контрол?
Като централен орган за подаване на външни сигнали е определена Комисията за защита на личните данни. В нейна тежест ще бъде насочването на сигналите към компетентните органи, утвърждаване на формуляри за приемане на сигнали, предоставянето на методически указания на задължените лица, както и контрола по изпълнението на новоприетия закон.
- Заключение
Нововъведените задължения вероятно ще увеличат в административната тежест за частния сектор, но ще разширят корпоративната култура на законосъобразност, която ще се отрази положително на компаниите в дългосрочен план. За някои категории задължени лица от частния сектор подобни задължения вече съществуват. Множество закони отдавна задължават своите субекти да прилагат подобни механизми за вътрешни сигнали (Закона за кредитните институции към банките, Законът за пазарните злоупотреби с финансови инструменти – за всички лица, които осъществяват дейност в областта на финансовите услуги, Законът за пазарите на финансови инструменти – инвестиционните посредници, пазарните оператори и доставчиците на услуги за докладване и т.н.).
При нужда от допълнителна информация и разяснения екипът на Консултантска къща „Велинов и партньори“ остава на Ваше разположение за съдействие и консултации по възникнали казуси и привеждане на Вашия бизнес в съответствие с изискванията на закона.
