Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 година относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза (the Whistleblower Directive) е иновативен инструмент, който цели да осигури сигурност и спокойствие на работещите в частния и публичния сектор, че при сигнализиране за нарушения на законодателството те няма да бъдат обект на ответни действия с цел отмъщение. В действителност голяма част от нарушенията остават неразкрити, тъй като единствените лица, които разполагат с информация за тяхното извършване, са лицата, работещи в съответните организации, а те в повечето случаи не желаят да подадат сигнал на организацията си или на компетентния държавен орган, защото това би могло да доведе до неблагоприятни за тях последствия, като уволнение или понижаване в длъжност, посегателства върху личния им живот и здраве и др.
Срокът, в който директивата трябва да бъде транспонирана от българската държава в националното законодателство, е 17 декември 2021 г. Към датата на публикуване на настоящата статия в национален план е завършена обществена консултация за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието на проекта на Закон за защита на лицата, които подават сигнали или публично оповестяват информация за нарушения.
Скандалните разкрития на „Уикилийкс“, „Досиетата от Панама“ и Cambridge Analytica са в резултат от решението на лица, работили в съответните дружества или получили достъп до информация по друг начин, да сигнализират обществеността за нарушения на законодателството.
До момента в българското законодателство съществуват подобни мерки в сферата на изпирането на пари и финансовите измами. Безспорно влизането в сила на този правен инструмент с много по-широк обхват ще доведе до допълнителни тежести за бизнеса, но в същото време ще предостави възможност за ефективно и навременно справяне с проблеми на вътрешно ниво, без това да влияе на имиджа на съответния икономически оператор. В настоящата публикация ще Ви запознаем с основните характеристики на директивата за защита на лицата, които подават сигнали за нарушения на закона.
Обхват на директивата за защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения, и условия за защита на сигнализиращите лица
Материалният обхват на директивата е много широк поради факта, че включва значителен набор от области на правото на ЕС – обществени поръчки, финансови услуги, безопасност на продуктите и транспорта, обществено здраве, защита на потребителите, защита на личния живот и личните данни (GDPR) и много други. В този ред на мисли е важно да се отбележат две уточнения. На първо място, директивата засяга нарушения на правото на ЕС, като това включва и националните норми, които са приети в изпълнение на правото на ЕС и задълженията на държавите-членки. Такъв пример е Законът за обществени поръчки (ЗОП), приет именно в изпълнение на задължение, произтичащо от правната рамка на Съюза. Другият значим аспект е, че директивата налага единствено минимални хармонизирани стандарти в държавите-членки, като последните разполагат със свободата да разширят обхвата на действие на своя/ите закон/и.
Не всички лица, които подават сигнали за нарушения, са защитени. Персоналният обхват на директивата включва:
- лица със статут на работник, включително държавните служители (вкл. когато те подават сигнал или публично оповестяват информация за нарушения, получена в рамките на трудови/служебни правоотношения, които вече са прекратени или за такива, които още не са възникнали и лицата са в процес на подбор);
- самостоятелно заети лица (напр. адвокати);
- акционерите и лицата, принадлежащи към административния, управителния или надзорния орган на предприятие, както и доброволците и платените или неплатените стажанти;
- всички лица, работещи под надзора и ръководството на изпълнители, подизпълнители и доставчици.
Защитата се прилага и по отношение на други трети лица, които са свързани с нарушителя в работен контекст (напр. при нарушения на контрагенти и др.).
От първостепенна важност е, че лицата, които подават сигнали, не винаги могат да се възползват от защитата, която директивата имплементира, защото е необходимо да отговарят на две кумулативни условия:
- лицето, което сигнализира, е имало основателни причини да смята, че подадената информация за нарушения е била вярна към момента на подаването ѝ и тази информация попада в обхвата на директивата;
- лицето е подало сигнал по вътрешен или външен канал, или е оповестило информацията за нарушението публично
Канали, по които следва да се подават сигнали за нарушения
Директивата предвижда три основни способа, чрез които могат да се подават сигнали за нарушения.
Първият е създаването на възможност за подаване на сигнали през вътрешни канали, които да бъдат експлоатирани от лице или отдел, определени за тази цел, или да бъдат осигурени от трето лице, което се явява външно за организацията. Основната цел на тези вътрешни канали е служителите да се насочат първо към тях, като по този начин се ограничават евентуалните последици върху реномето на предприятието и се заздравява връзката работодател – работник, когато съответният проблем може да бъде разрешен по бърз, ефективен и дискретен начин, без служителят да бъде заклеймяван като доносник. Създаването на вътрешни канали е задължително за правните субекти, които разполагат с между 50 и 249 работници от 17 декември 2023 г., а организациите, които са назначили 250 или повече работници следва да са изградили такива канали не по-късно от 17 декември 2021 г. (крайният срок за транспониране на директивата). Различието в сроковете е предвидено с цел да се даде повече време на малките предприятия, които разполагат с по-ограничен бюджет, да приведат дейността и структурите си в съответствие със нормативната рамка.
Вторият способ за подаване на сигнали в контекста на директивата е чрез външни канали. В този случай сигналът се подава директно до компетентната държавна институция. Важно е да се отбележи, че лицето, което подава сигнала, не е задължено първо да използва вътрешния канал, ако счита, че това няма да доведе до резултат и може по своя преценка директно да се насочи към сигнализиране по външен канал. Съгласно директивата всяка държава-членка следва да създаде орган, който да приема такива сигнали, или да натовари със съответните функции вече съществуващ орган. В България за момента не се предвижда създаването на нова структура в това отношение, а по-скоро се обсъждат варианти тези функции да бъдат поети от МВР, ГДБОП или Национална служба „Полиция“.
Публично оповестяване и ответни действия с цел отмъщение, които са забранени
Третата и може би най-крайна алтернатива за подаване на сигнал е публичното оповестяване. Такова оповестяване се състои в съобщаването на информация на публичен форум или публикуването ѝ в медиите или социалните мрежи. Лице, което подава сигнал чрез публично оповестяване, може да се възползва от защитата, предвидена в директивата в следните хипотези:
- ако първо е извършило вътрешно и външно подаване на сигнал или
- директно се е насочило към външно сигнализиране на съответната институция, но по сигнала не са били предприети съответни действия в сроковете, посочени в директивата.
Лицето не е задължено да извършва вътрешно или външно подаване на сигнал, ако има разумни основания да смята, че:
- нарушението може да представлява непосредствена или явна опасност за обществения интерес, например когато е налице извънредна ситуация или риск от необратими вреди или
- в случай на външно подаване на сигнал съществува риск от ответни действия с цел отмъщение или има малка вероятност нарушението да бъде ефективно разгледано поради конкретните обстоятелства по случая, например ако доказателствата може да бъдат укрити или унищожени или ако даден орган може да е в тайно споразумение с извършителя на нарушението или е замесен в нарушението.
Напълно възможно е лицето, което подава сигнала във всяка от трите, описани по-горе хипотези, да бъде обект на ответни действия от по-висшестоящ служител в организацията. Поради тази причина директивата въвежда списък с ответни действия, които са изрично забранени. Те включват временно отстраняване, освобождаване, уволнение или еквивалентни мерки, понижаване в длъжност или забавяне на повишение, прехвърляне на задължения, промяна на местоположението на работното място, намаляване на възнаграждението, промяна на работните часове, отказ на обучение, отрицателна оценка на работата, налагане или прилагане на дисциплинарна мярка, порицание или друг вид наказание, включително финансова санкция и много други.
Заключение относно директивата за защита на лицата, които подават сигнали за нарушения на закона
Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 година относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза, е създадена с ясната цел да доведе до намаляване на незаконните действия в частния и публичен сектор. За България това е възможност да надгради законодателство, което да защитава лицата, които в буквален превод „надуват свирката“ за нарушения на закона и разобличават (т.нар. от директивата “whistleblowers”). Ключово е да се обърне внимание на факта, че директивата изключва от защита лицата, които подават напълно голословни сигнали и такива, които целят да опетнят имиджа на даден човек или структура. При транспонирането на директивата българският законодател ще има възможност да разшири приложението ѝ по отношение на всякакви нарушения на българското законодателство, както и да направи задължително въвеждането на вътрешни системи за докладване към всички малки и средни предприятия (независимо от числеността на персонала).
Въвеждането на този механизъм неминуемо ще доведе до допълнителни разходи за предприятията в частния сектор, но ще спомогне за развиване и усъвършенстване на корпоративна култура на законосъобразност, доверие и вътрешно разрешаване на проблеми, която ще се отрази положително на компаниите в дългосрочен план.
В настоящата статия Ви представихме основната рамка на Директива (ЕС) 2019/1937, която предстои да бъде транспонирана в националното ни законодателство. При нужда от допълнителна информация и разяснения екипът на Консултантска къща „Велинов и партньори“ остава на Ваше разположение за съдействие и консултации по възникнали казуси и привеждане на вашия бизнес в съответствие с изискванията на директивата.
Канали, по които следва да се подават сигнали за нарушения
Публично оповестяване и ответни действия с цел отмъщение, които са забранени
Заключение относно директивата за защита на лицата, които подават сигнали за нарушения на закона
