В началото на октомври 2021 г. 136 държави и юрисдикции подкрепиха споразумението на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), позната още като OECD, за въвеждането на корпоративен данък в минимален размер от 15 % в определени случаи, с които ще ви запознаем в настоящата публикация.
Споразумението е революционно, тъй като е подкрепено от повече от половината държави на планетата, представляващи над 90 % от брутния вътрешен продукт на човечеството. Основният мотив на този амбициозен проект е ограничаването на изкуственото свиване на данъчната основа и прехвърлянето на печалби (base erosion and profit shifting или BEPS), което води до значителни загуби за икономиките.
Умопомрачителните темпове на дигитализация и глобализация предпоставят необходимост от бързи промени и адаптация на законодателствата в различни сфери от живота, вкл. и при регулирането на данъците. Данъчните разпоредби, действащи в момента и създадени за нуждите на икономиките преди повече от половин век, не могат да отговорят на модерните реалности на дигиталната ера, включваща засилена онлайн търговия, инвестиции в блокчейн технологии и други нематериални активи, както и на непрекъснатия поток на данни в онлайн пространството. Във фундамента на повечето данъчни системи е поставено физическото присъствие на дадено юридическо лице на съответната територия, за да подлежи то на местно данъчно облагане, но тази концепция става все по-трудно приложима в условията на днешния бързоразвиващ се свят. Именно това спомага на големи мултинационални компании да планират и организират успешно действията си, така че да заплащат данъци в колкото се може по-ниски размери, което от своя страна стимулира ОИСР да отговори подобаващо на това явление.
Дейности и инициативи на ОИСР, достигащи кулминация в споразумението за корпоративен данък в минимален размер от 15 %
ОИСР е основана през 1948 г., като ключовите направления на дейността на организацията са били стимулирането на икономическия прогрес и световната търговия. Главните цели на ОИСР са изграждането на по-силни икономики на страните членки, подобряването на ефективността, стимулирането на пазарната икономическа система, разрастването на свободната търговия и подпомагането на развитието както на индустриализираните, така и на развиващите се страни.
Фокусът на организацията с течение на времето се разширява и понастоящем включва сектори и отрасли като енергетика, транспорт, образование, финансови пазари, нови технологии и други. ОИСР функционира на базата на решения и споразумения, постигнати чрез консенсус между държавите.
Кулминацията в дългогодишната дейност на организацията е споразумението, постигнато през месец октомври тази година, за въвеждането на корпоративен данък в минимален размер от 15%. Целта на споразумението е по-справедливо разпределение на данъците в световен мащаб, като големите мултинационални предприятия ще бъдат задължени да плащат минимално ниво на данък върху дохода – 15 %, генериран във всяка от юрисдикциите, в които оперират. Освен това, споразумението има за цел също да елиминира така наречените „tax heavens“ (данъчни райове), което в никакъв случай не преследва премахването на данъчната конкуренция между държавите. Според организацията планирането от страна на големите компании по отношение на данъчните ставки в различните краища на света е вредно за икономиките на държавите и поради тази причина ОИСР е разработила споразумението в два основни стълба, които ще ви представим в детайли в следващите редове.
Преразпределението на данъчни права – първият стълб на споразумението за корпоративен данък в минимален размер от 15 %
Първият стълб от споразумението за въвеждането на корпоративен данък в минимален размер от 15 % обхваща преразпределението на данъчни права. Този стълб ще повлияе върху разпределението на печалбите и данъчните права между страните по отношение на дейността на най-големите мултинационални компании, сред които и дигиталните гиганти. Този процес впоследствие ще доведе до преразпределение на някои данъчни права на международните предприятия от страните, в които са установени, към пазарите, в които те извършват бизнес дейности и отчитат печалби, независимо дали компаниите имат физическо присъствие в тях или не. Ключово е да се отбележи, че първият стълб се отнася само за предприятия със световен годишен оборот от над 20 милиарда евро и печалба над 10 %.
Според самата организация, минималният корпоративен данък от поне 15 % ще донесе допълнителни приходи за страните, които са част от споразумението, възлизащи на около 150 милиарда щатски долара годишно. Наред с този позитивен аспект на нововъведението се очакват и над 125 милиаpда долара пpиxоди от данъци да бъдат пpенасочени към cтpаните, в които големите международни корпорации в действителност са извършвали съответните дейности, подлежащи на данъчно облагане.
Създаване на глобален механизъм срещу свиването на данъчната основа – вторият стълб на споразумението за корпоративен данък в минимален размер от 15 %
Вторият стълб от споразумението касае създаването на глобален механизъм против свиването на данъчната основа. Този стълб се стреми да въведе минимално ниво на конкуренцията по отношение на корпоративния подоходен данък чрез въвеждането на глобална минимална ставка на корпоративния данък, която страните могат да използват, за да защитят своите данъчни основи. Минималният корпоративен данък не задължава страните да определят своите ставки в този размер, но предоставя право на други страни да прилагат допълнителен данък върху доходите на компаниите, установени в държава, в която ставката е под 15 %. Освен огромните приходи, които се очаква да постъпят в резултат на имплементирането на данъчна ставка от минимум 15 %, допълнителни ползи ще произтичат и от стабилизирането на международната данъчна система и повишената данъчна сигурност за данъкоплатците и данъчните администрации. Минималната данъчна ставка от 15 % ще се прилага по отношение на печалбата на международни предприятия с оборот от минимум 750 милиона евро на година.
В допълнение на всичко споменато по-горе е важно да отбележим и това, че на 20 декември 2021 г. бяха публикувани глобални правила срещу ерозия (свиване) на данъчната основа (Global Base Erosion или накратко GloBE), които очертават обхвата и излагат оперативните разпоредби и дефинициите, използвани в правилата GloBE. Предназначението на тези правила е да се прилагат като част от общия подход и да бъдат въведени във вътрешното законодателство на страните по споразумението от 2022 г. нататък. За да се гарантира, че новите правила могат да бъдат администрирани ефективно и ефикасно, ОИСР ще предостави подкрепа за изграждане на капацитет на развиващите се страни в тази област. Този процес ще се извършва в партньорство с регионални организации (като ЕС например) и банки за развитие, както и чрез мащабни програми за техническа помощ.
Въздействие и ефекти за България от споразумение за въвеждането на корпоративен данък в минимален размер от 15 %
България (кандидат за член на ОИСР) стана част от 136-те страни, подкрепили настоящата инициатива. Страните, подкрепили споразумението, нямат задължение да прилагат ставката от минимум 15 % извън описаните в него хипотези, съответно за България не възниква задължение да увеличи ставката на корпоративния данък , която понастоящем е в размер на 10 % (най-ниската в ЕС). На фона на тази международна инициатива в публичното пространство активно се коментира повишаването на ставката на корпоративния данък у нас, чийто нисък размер е и основният фактор, привличащ чужди инвестиции в България.
Въпреки това, активността по темата, касаеща размера на данък печалба у нас, следва да бъде и индикация за България да насочи усилията си към други решения с оглед привличане на повече чужди инвестиции. Възможности в това отношение са намаляването на административната тежест за бизнесите, стимулирането на квалификацията и обучението на учащите студенти, дигитализацията на административни услуги и други.
Цитираното в настоящата статия споразумение следва да влезе в сила в подкрепилите го държави през 2023 г., като динамиката на този процес ясно демонстрира, че България не може вече да разчита само и единствено на ниските данъчни ставки, за да бъде привлекателно място за инвестиции и развиване на бизнес.