Велинов и партньори

В действащото законодателство са предвидени редица рестрикции и забрани за лицата, които са участвали в управителните органи на търговски дружества и/или са били еднолични търговци, обявени в несъстоятелност, при което са останали неудовлетворени кредитори. Техните права са ограничени съществено, като според Търговския закон, нямат право да участват в управителните органи на други търговски дружества, в случай че са били обявени в несъстоятелност или са били управители и/или членове на управителен или контролен орган на дружество, прекратено поради несъстоятелност през последните две години, предхождащи датата на решението за обявяване на несъстоятелността, ако са останали неудовлетворени кредитори. В някои специфични случаи това ограничение е без срок и важи без значение какъв период от време е изминал от датата на решението за обявяване в несъстоятелност или е свързано с по-ранен етап от развитието на производството по несъстоятелност – постановяване на решение за неговото откирване (например при участие в управителните органи на инвестиционни посредници, инвестиционни дружества и др.). В изрично предвидени хипотези, забраната е абсолютна и не може да бъде преодоляна, дори и при евенутално възстановяване на правата (например съгласно Закона за кредитните институции член на управителен съвет, съвет на директорите или прокурист на банка може да бъде лице, което не е било през последните две години преди датата на решението за обявяване в несъстоятелност член на управителен или контролен орган или неограничено отговорен съдружник в прекратено поради несъстоятелност дружество, ако има неудовлетворени кредитори, независимо дали е възстановено в права). 

Следва да се отбележи, че Търговският закон предвижда възможност правата на длъжника – едноличен търговец или неограничено отговорен съдружник, както и правата на физическите лица, които са участвали в управлението на търговско дружество, обявено в несъстоятелност, да бъдат възстановени чрез специална процедура. Това е механизъм, чрез който посочените групи лица могат напълно да заличат занапред неблагоприятните последици и забрани, които законът свързва с участието им в търговци, обявени в несъстоятелност. 

I. ПРОИЗВОДСТВО ПО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ

• Предпоставки

Възможни са две отделни хипотези, при които се възстановяват правата на несъстоятелен длъжник, а именно: 1) когато е изплатил напълно приетите в производството по несъстоятелност вземания, заедно с лихвите и разноските по тях или 2) без да е изплатил напълно всички задължения, когато несъстоятелността се дължи на неблагоприятно изменили се стопански условия.

1. В първата хипотеза на практика негативните последици за кредиторите са заличени, доколкото всички техни вземания са погасени от длъжника, заедно със съответните лихви и разноски, т.е. интересите на кредиторите не са накърнени, длъжникът е компенсирал негативните последици и следователно няма пречка неговите права също да бъдат възстановени.
2. Интерес представлява втората хипотеза, при която правата на длъжника се възстановяват и без да е изплатил напълно всички задължения, когато несъстоятелността се дължи на неблагоприятно изменили се стопански условия. Тя ще бъде разгледана подробно в раздел II по-долу.

• Реализиране на процедурата – компетентни органи, етапи на производството, срокове и обжалване.

  

1. Компетентен съд – това е съдът по несъстоятелността, който е постановил решението за обявяване в несъстоятелност на съответния длъжник (за района на гр. София компетентен да разгледа молбата ще бъде Софийски градски съд, съответно – окръжните съдилища за останалите населени места в страната).
2. Производството започва чрез писмена молба, която се подава от името на длъжника и включва искане за възстановяване на правата му. Молбата се подава до съда по несъстоятелността, съгласно посоченото по-горе. Страна в производството е само длъжникът, подал молбата. В случай че има възразил/-и кредитор/-и, те също се призовават за участие в производството. Делото се разглежда от съда в открито заседание.

Към молбата се прилагат доказателства за изплащане на приетите в производството по несъстоятелност вземания (изцяло или частично – в зависимост от конкретния случай и от хипотезата, въз основа на която се подава молбата).

3. Недопустимост на производството

Съгласно закона, не се възстановяват правата на длъжник, осъден за банкрут.

Според цитираната императивна забрана, процедурата не се прилага спрямо лица, по отношение на които е налице влязла в сила присъда за банкрут. Смисълът на производството по възстановяване е да се даде втори шанс на добросъвестните участници в търговския оборот, без да се излагат на риск търговските отношения, предвид вида на посоченото престъпление.

Липсата на тази отрицателна процесуална предпоставка се удостоверява от длъжника пред компетентния съд чрез свидетелство за съдимост, което следва да бъде приложено към молбата ( *вече можете да се снабдите с този документ изцяло по електронен път).

Законът допуска възстановяване правата и на починал длъжник, като в този случай молбата се подава поне от един наследник.

4. Обявяване на молбата в ТРРЮЛНЦ

С цел осигуряване на прозрачност и публичност, както и с оглед защита интересите на неудовлетворените кредитори, молбата за възстановяване се обявява в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел по делото на обявения в несъстоятелност търговец.

В едномесечен срок от обявяването в Търговския регистър на молбата за възстановяване, всеки кредитор с прието или установено по съдебен ред вземане може да направи писмено възражение срещу молбата за възстановяване.

Както беше посочено по-горе, молбата за възстановяване и възраженията по нея се разглеждат в открито заседание с призоваване на молителя и на възразилия/-те кредитор/-и (в случай че в законоустановения срок са предявени възражения от кредитори).

5. Обжалване

Решението на съда, с което се уважава молбата, не подлежи на обжалване. Съдебният акт, с който се отхвърля молбата за възстановяване на правата, подлежи на обжалване от длъжника в 7-дневен срок. Влязлото в сила съдебно решение се вписва в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел по делото на обявения в несъстоятелност търговец.

Важно е да се отбележи, че нова молба за възстановяване на правата може да се подаде не по-рано от една година след влизане в сила на решението за отхвърляне на молбата.

II. СПЕЦИФИКИ И ПРАКТИЧЕСКИ АСПЕКТИ НА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ В ХИПОТЕЗАТА НА ЧЛ. 748, АЛ. 2 ОТ ТЗ

(Kогато длъжникът не е изплатил напълно всички задължения към кредиторите с приети или съдебно признати вземания, но несъстоятелността се дължи на неблагоприятно изменили се стопански условия)

Съдебната практика по този въпрос е сравнително малобройна и почти няма случаи, при които молбите се уважават. Радваме се да споделим, че с цел защита интересите на наш клиент, успяхме да реализираме именно процедурата с правно основание чл. 748, ал. 2 от ТЗ. Производството приключи с влязло в сила решение, по силата на което съдът възстанови напълно и занапред правата на доверителя ни. Опитът, който бихме могли да споделим в тази насока, е свързан с детайли и специфики на производството, накратко изложени по-долу.

• Основни насоки

1. Подготовка на достатъчно убедителни писмени доказателства

В зависимост от конкретния казус, препоръчително е преди да стартирате производството, първо да се снабдите с подходящи и убедителни писмени доказателства, установяващи, че: 1) длъжникът е положил максимална грижа, за да предотврати настъпването на негативни последици и достигането на състояние на свръхзадълженост/неплатежоспособност, като е планирал и управлявал добре дейността на дружеството. Можете да представите бизнес-план, предпроектни проучвания, бизнес-стратегии, анализи и прогнози; доказателства за осигурено финансиране; обезпечена реализация на крайния продукт/услуга от дейността (например сключени предварителни договори за покупко-продажба; дългосрочни рамкови договори или др.; получени плащания по тях и т.н.), както и че 2) са настъпили непредвидени и неблагорпиятни икономически промени (световна или локална финансово-икономическа криза; обявено извънредно положение; епидемия; временни рестрикции, свързани със забрани за внос/износ и др.), които 3) са довели до състоянието на неплатежоспособност/свръхзадълженост на търговеца. Неблагорпиятните икономически промени могат да бъдат съчетани с други обективни фактори, които в комбинация с тях и без да е налице вина от страна на длъжника, са довели до неговата несъстоятелност.

Според съдебната практика,  за основателността на отправеното искане, чл. 748, ал. 2 от ТЗ предвижда, че в хипотезата, при която длъжникът не е удовлетворил своите кредитори, молителят следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на предпоставките по чл. 748, ал. 2 от ТЗ, а именно, че несъстоятелността е настъпила поради неблагоприятно изменили се стопански условия. За да е налице тази хипотеза, промените трябва да са необичайни и невъзможни за предвиждане от добрия търговец, подобно на характеристиките на стопанската непоносимост като обстоятелство, изключващо недобросъвестното неизпълнение. (В този смисъл е Решение № 260029 от 10.02.2021 г. по т. д. № 3090/2011 г. на Окръжен съд – Варна).

2. Формулиране на подходящи доказателствени искания, включително на счетоводни, съдебно-технически, съдебно-икономически и/или комплексни съдебни експертизи, чрез които да бъдат установени твърденията, изложени в молбата.

Важно е задачите към вещите лица да бъдат формулирани така, че отговорите на поставените въпроси да доказват: 1) настъпването на неблагоприятни икономически изменения (напр: промяна в стойността на конкретни показатели като брутен вътрешен продукт, преки чуждестранни инвестиции в страната, инфлация, икономически растеж, съществен и непредвидим спад или покачване в цените на определени продукти, активи и/или услуги), както и наличието на 2) причинно-следствена връзка между тези неблагорпиятни промени и основната дейност на длъжника. (Така например, ако предметът на дейност на едно дружество е бил търговия с хранителни продукти, няма как неговата несъстоятелност да бъде обоснована със световната икономическа криза от 2008 г. и спад в цените на недвижимите имоти. Последното би било подходяща аргументация, в случай че молител е търговец, чийто основен предмет на дейност е бил свързан със строителство и/или покупко-продажба на недвижими имоти, реализиране на инвестиционни проекти и намерения в сферата на строителството и недвижимите имоти и др.). 

3. Изготвяне на молба с конкретни и аргументирани доводи, правни и фактически твърдения и причинно-следствени връзки. Следва да се подчертае, че еднакво важни са както правните, така и финансово-икономически аспекти и взаимовръзки.
4. Обосноваване на конкретна причинно-следствена връзка между определени неблагоприятно изменили се стопански условия, предмета на дейност на конкретния търговец и настъпилото в резултат на тези промени състояние на неплатежоспособност/свръхзадълженост.

При анализ на съдебната практика прави впечатление, че в основната част от случаите, длъжниците са подавали бланкетни молби за възстановяване на правата им, обосновавайки несъстоятелността си с настъпването на световната финансово-икономическата криза през 2008 г., без да сочат конкретни причинно-следствени връзки между техния бизнес и отделни аспекти на икономическата криза. Не са представяни никакви доказателства, не са назначавани и изслушвани съдебни експертизи, не са формулирани конкретни и ясно обосновани доводи и аргументи с оглед спецификата на отделните казуси. Именно поради тази причина молбите са отхвърляни от съответните съдилища като неоснователни.

5. Обосноваване на добросъвестно поведение от страна на молителя – доказване на положена максимална грижа на добрия търговец, въпреки която и в резултат на неблагоприятно изменилите се стопански условия, (които може да бъдат съчетани и с други обективни неблагоприятни причини или фактори, изключващи отговорност или вина на длъжника), са довели до неговата несъстоятелност.

Възможно е в тази насока да се ангажират доказателства за прилагането и спазването на добри търговски практики и стандарти, характерни за съответната сфера на икономическа дейност; извършването на предпроектни проучвания; предварителен и задълбочен анализ на потенциалните рискове и пазарните условия; осигуряване на инвестиции и финансиране в дългосрочен план; осъществяване на текущ анализ и контрол на финансово-икономическото състояние на търговеца и др. 

6. Необходимо е в съдържанието на молбата да се конкретизира дали длъжникът е извършил частични плащания и/или е погасил изцяло вземанията, предявени в производството по несъстоятелност и/или не е извършил никакви плащания. Следва да се отбележи, че липсата на извършени плащания не представлява пречка за уважаване на молбата, ако се докаже наличието на предвидените в закона предпоставки.

• Целта на процедурата е да се даде възможност на добросъвестните търговци да продължат дейността и участието си в търговския оборот. По този начин, освен позитивният ефект в индивидуален план – за конкретния длъжник, положил максималната грижа и действал добросъвестно, се постига положителен резултат и в обществено-икономическия живот чрез благоприятно повлияване на икономическия климат, търговсикя оборот и осигуряването на конкурентна среда, включваща участници, проявили устойчивост и добросъвестност. При балансирана преценка на конкретните обстоятелства и отчитане интереса на кредиторите, се създават предпоставки за преодоляването на определени ограничения и свободно продължаване на предприемаческата инициатива.

Настоящата статия съдържа общи насоки и информация за приложимата нормативна уредба в сферата на описаната процедура и не представлява правен съвет или консултация. В случай че желаете да инициирате процедура по възстановяване на правата на несъстоятелен длъжник, ще се радваме да споделим опита и експертизата си, за да Ви помогнем.

Производство по възстановяване на правата на несъстоятелен длъжник

Специфики и практически аспекти на производството по възстановяване на правата на несъстоятелен длъжник

Автор: адв. Боряна Иванова