Законът за обществените поръчки регламентира отношенията между възложителя и изпълнителя до момента на подписване на договора, но според адвокат Асен Велинов, старши партньор в Консултантска къща „Велинов и партньори“ и експерт в сферата на търговското право, една обществена поръчка приключва едва с изпълнението на подписания договор. Той допълва, че това е така, тъй като в процеса на изпълнение на самия договор може да възникне некоректно отношение и от двете страни.
По думите на адвокат Велинов един от ключовите елементи на процеса по изпълнение на обществени поръчки е предварителният и последващият контрол, осъществяван от контролните държавни органи в лицето на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ), Агенция за обществени поръчки и Сметната палата.
„Извършвайки предварителен и последващ контрол, те могат да налагат съответните санкции, да издават наказателни постановления, които обикновено са процент от стойността на поръчката или съответния договор“ – пояснява той и разкрива, че санкциите могат да достигнат от 5 до 100 процента от стойността на предвидените средства.
Важно е да се отбележи, че тази регламентация на обществените поръчки се прилага и по отношение на разходването на средства по европейски програми и проекти. Адвокат Велинов допълва, че за възложителите по тези поръчки важат същите правила, както и предварителният и последващият контрол и санкциите, които може да наложи контролният орган.
Широко разпространено обществено мнение е, че в повечето случаи изпълнителите са некоректни по договорите за обществени поръчки, но са реалност и случаите, в които възложителят не изпълнява задълженията си по договора. В тази връзка адвокат Велинов допълва, че най-честите грешки, които възложителите допускат, са свързани с коректното изготвяне на документацията. След последните промени на Закона за обществените поръчки решението на този проблем е улеснено – възложителите разполагат с 10-дневен срок от публикуване на документацията, в който да я променят. Най-често такава промяна се изисква от самите изпълнителни, които сезират възложителите за несъответствия или некоректна формулировка на изискванията.
„След изтичане на срока изпълнителят е този, който може да обжалва документацията и да поиска спиране на процедурата. Това е отделно производство, което се разглежда по определен ред от Комисията за защита на конкуренцията“ – допълва адвокат Велинов.
По отношение на най-често допусканите грешки при изпълнителите адвокат Велинов обяснява, че обикновено става въпрос за грешки от бързане или недоглеждане – липса на приложени документи, доказателства, количествено-стойностни сметки и др. Адвокат Велинов също така отбелязва, че след промяната и влизането в сила от 1 април 2018 на електронен вариант на ЕЕДОП друга често срещана грешка от страна на изпълнителите е объркването или липсата на подпис на електронните версии на документа.
„Българският закон за обществените поръчки се изменя бавно, но е факт, че към момента сме в пълна синхронизация с двете европейски директиви за обществените поръчки“ – оптимистичен е адвокат Велинов.
Още по темата: ОСНОВНИТЕ ПРИНЦИПИ ЗА ВЪЗЛОЖИТЕЛИТЕ НА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ
