В съдебната и арбитражната практика нееднократно е поставян за разглеждане въпросът, дали потвърждаването на търговска сделка по смисъла на чл. 301 ТЗ, когато е сключена от лице без представителна власт, разпростира действието си върху инкорпорираното в нея арбитражно споразумение. Отговорът на този въпрос е от съществено значение, доколкото от него зависи това, на кого би бил подсъден възникнал между страните по търговска сделка спор – на държавния съд или на арбитража, посочен в сключения договор.
***
Търговските сделки разкриват редица специфики относно сключването, действието и прекратяването си. Разпоредбата на чл. 301 от Търговския закон въвежда специална законова презумпция, по силата на която се приема, че извършените без представителна власт действия (сключване, респ. изпълнение на съответната сделка) от името на търговец пораждат правни последици за последния, ако той не извести своевременно насрещната страна по сделката, че те не го обвързват. По силата на цитираната разпоредба търговските сделки могат да бъдат валидирани посредством „мълчаливото съгласие“ на страната, от чието име са извършени действията без представителна власт. „Мълчаливото съгласие“ се изразява в липсата на противопоставяне от страна на търговеца срещу извършеното без представителна власт действие – веднага след узнаването за същото.
В тази връзка се поставя въпросът, дали е допустимо законовата презумпция по чл. 301 ТЗ да се пренася автоматично върху всички постигнати договорки по мълчаливо потвърдената търговска сделка и в частност – дали, когато договорът като търговска сделка е саниран по реда на чл. 301 ТЗ, с това се преодолява и порокът на инкорпорираното в него арбитражно споразумение.
Следва да се отбележи, че е налице противоречива практика както на ВКС, така и на арбитражните съдилища по така поставения въпрос, нещо повече – в немалка част от случаите решаващите състави стигат до извода, че презумпцията на чл. 301 е допустимо да се тълкува разширително и да се приложи и към включената в споразумението арбитражна клауза. Подобно разширително тълкуване, обаче, не отчита редица специфики относно целта на разпоредбата на чл. 301 ТЗ, от една страна, както и относно характеристиките на арбитражната клауза – от друга.
В доктрината и съдебната практика арбитражното споразумение се дефинира като особен вид процесуален договор, с който страните по него се съгласяват да предадат един бъдещ или вече възникнал спор между тях по определено частноправно имуществено правоотношение за разглеждане и разрешаване от арбитраж, като изключат този спор от юрисдикцията на общите държавни съдилища. Специалната правна уредба на този вид процесуални договори се съдържа в ЗМТА. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗМТА арбитражно споразумение е съгласието на страните да възложат на арбитраж да реши всички или някои спорове, които могат да възникнат или са възникнали между тях относно определено договорно или извъндоговорно правоотношение.
Това споразумение може да бъде отделен договор или арбитражна клауза в договор. Независимо от оформянето на арбитражното споразумение като отделен договор или като част от съдържанието на договор, уреждащ конкретни материалноправни отношения между страните, в правната доктрина е прието за безспорно, че арбитражното споразумение е особен вид процесуален договор, има самостоятелен характер и е насочен към уреждане на процесуални, а не на материалноправни отношения между страните. ЗМТА предвижда писмена форма за действителност на арбитражното споразумение. На общо основание, условие за неговата валидност е и сключването му от лице/лица, имащи право по закон или пълномощие да изразяват волята на страните по този договор.
Следователно, дори и в отношенията между търговци, арбитражното споразумение няма качеството на търговска сделка, тъй като нито е сключено във връзка с упражняваното от тях занятие, нито попада сред сделките, лимитативно изброени в чл. 1, ал. 1 от ТЗ. Като разпоредба на специален закон, чл. 301 ТЗ следва да се прилага само и единствено към отношенията, предмет на уредба на конкретния закон. Недопустимо е приложното поле на специалните закони да се разширява по тълкувателен път, респ. те да се прилагат по аналогия към материя, в чийто обхват са включени качествено различни отношения. Приложното поле на чл. 301 ТЗ касае материалноправни отношения, докато уредбата на арбитража и в частност – на арбитражното споразумение, има процесуалноправен характер.
Поради това следва да се приеме, че е недопустимо прилагането на особената разпоредба на чл. 301 ТЗ спрямо арбитражното споразумение, независимо от обстоятелството, че то е включено като клауза в търговския договор. Мълчаливото потвърждаване от страна на търговеца (по реда на чл. 301 ТЗ) на сключена от негово име търговска сделка без представителна власт не разпростира автоматично действието си и върху включената в договора арбитражна клауза.
Преценката относно валидирането на арбитражното споразумение като договор, сключен от лице без представителна власт, следва да се извършва на основата на общите законови разпоредби. Съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД лицето, от името на което е сключен договор без представителна власт, може да го потвърди. За да е действително, потвърждаването следва да се извърши в същата форма, която е предвидена за съответното упълномощаване. Що се касае до формата за действителност на самото упълномощаване, по арг. от чл. 37 ЗЗД то следва да бъде направено във формата, която законът е предвидил за сключване на съответния договор (ако и доколкото е предвидена такава особена форма като условие за действителност на договора).
Във връзка с гореизложеното и с оглед изискването на чл. 7, ал. 2 ЗМТА за писмена форма на арбитражното споразумение, следва изводът, че за валидиране на арбитражно споразумение, сключено от лице без представителна власт, е необходимо изрично писмено потвърждение. При липса на изрично писмено потвърждение, арбитражното споразумение се счита за недействително поради липса на съгласие и следователно арбитражният съд няма компетентност да разгледа и реши съответния спор.
автор: адв. Кристина Терзийска,
член на екипа на КК „Велинов и партньори“
Забележка: Настоящата статия изразява професионалната гледна точка на автора й и излага аргументи срещу разширителното тълкуване на законовата презумпция на чл. 301 ТЗ. Статията не представлява правен съвет. При конкретно възникнал казус, касаещ приложението на чл. 301 от Търговския закон и/или включена в търговско споразумение арбитражна клауза, е необходимо да бъдат изследвани съдържанието на договорните клаузи и конкретната фактическа обстановка.
