С Държавен вестник брой 27 от 2024 г., законодателят прие промени в Кодекса на труда, касаещи работата от разстояние. Целта на законодателната намеса е да бъде предоставена гъвкава нормативна рамка, която да регулира работата от разстояние и да създаде ясни параметри за трудовите правоотношения, предвиждащи такава възможност. Промените уреждат няколко основни аспекта на трудовото правоотношение от разстояние, а именно:
I. Мястото на работа при работа от разстояние.
Страните по трудови правоотношения ще могат да се възползват от вече изрично предвидената законова възможност с трудовия договор да бъде уговорено повече от едно място на работа, например едно работно място в офиса на работодателя и едно в дома на служителя. Трудов договор с повече от едно място на работа е подходящ за работодатели, които възнамеряват да предоставят на работниците си възможност за хибридна работа, като полагат труд определен брой дни от седмицата в помещенията на работодателя, а останалите от дома си или друго избрано от тях подходящо място.
По искане на служителя, работодателят ще може и да промени мястото на работа за период до 30 дни годишно, което ще позволи на заинтересованите от тази опция работници да полагат труда си от различно от обичайното населено място в определена част на годината – например от морски курорт през лятото.
II. Възлагането и отчитането на работата.
Работата от разстояние по своя характер ограничава прекия контакт между работодател и работник, поради което възлагането и отчитането на задачи при условията на такъв тип работа често се извършва чрез информационна система. Когато работодателят използва такава информационна система, той ще има задължение да предоставя на служителя или работника писмена информация за вида и обема на свързаните с работата данни, които се събират, обработват и съхраняват в системата. Това предполага, че такива информационни системи ще могат да събират единствено данни, пряко свързани с работата. По отношение на личните данни ще се прилага Регламент (ЕС) 2016/679.
В тази връзка, решения при възлагането, отчитането и контрола на работата на работниците и служителите могат да се вземат чрез информационна система за алгоритмично управление. Тези системи взимат автоматизирани решения при възлагането, отчитането на контрола на работата и могат да влияят върху оценката на представянето на работниците, респективно върху всички елементи на трудовото правоотношение, в това число получаваните допълнителни възнаграждения, обвързани с представянето на служителите. Вероятно данни от системите ще бъдат представяни и когато работодателят трябва да обоснове извършен подбор. Ето защо, за работодателите, които използват информационна система за алгоритмично управление, възниква задължение да осигуряват на работниците писмена информация относно начина на взимане на решенията. Налице е и разпоредба, която би могла да бъде тълкувана като възможност за работниците да оспорят решенията на информационната система за алгоритмично управление, като писмено изискат от работодателя да провери решението на системата и да ги уведоми за окончателното решение. В духа на застъпеното от Кодекса на труда право на служителите да бъдат информирани за всички елементи на трудовото правоотношение, те ще имат право на достъп до данните в използваната система за отработеното от тях работно време.
III. Безопасните и здравословни условия на труд.
Доколкото работата от разстояние се извършва в избрани от работниците помещения и места, за работодателите могат да възникнат трудности при изпълнението на задължението им да осигурят на служителите си безопасни и здравословни условия на труд. В тази връзка, законодателят е предвидил задължения за страните по трудови правоотношения, чието изпълнение следва да доведе до осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд за работещите от разстояние.
За работодателите вече е налице задължение да предоставят на работещите от разстояние информация относно минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето към работното помещение. Това предполага връчване на допълнителен документ на работника при встъпването му в трудово правоотношение. С промените възниква и задължение за работниците да предоставят на работодателя писмена информация за характеристиките на осигуреното от тях място за извършване на работа от разстояние.
От своя страна, работодателят е задължен да предприема мерки, за да гарантира към датата на възникване или изменение на трудовото правоотношение, че работните места за работа от разстояние отговарят на минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд. Не е изрично уредено дали при предприемането на такива мерки работодателят може да разчита на предоставената от работника информация за характеристиките на осигуреното от него място за извършване на работа от разстояние, като за категоричен отговор на този въпрос следва да се следи формирането на практика на компетентните административни органи и съдилища.
IV. Междудневните и междуседмичните почивки.
Добавена е изрична забрана за работодателите да инициират комуникация с работниците по време на техните междуседмични и междудневни почивки. Към това правило е предвидено и изключение – ако в индивидуалния и/или колективния трудов договор са уговорени условия, при които такава комуникация е допустима по време на междудневните и междуседмичните почивки, работодателят ще има право да я инициира.
V. Солидарна отговорност за трудовите възнаграждения на изпълнители по договори, в случай че работодателят е техен пряк подизпълнител.
Въвежда се и отговорност за трудовото възнаграждение на изпълнителите по договори, в случай че работодателят е техен пряк подизпълнител. За яснота, става въпрос за изпълнители, които не са в правоотношение с работника, но са в правоотношение с неговия работодател, който се явява подизпълнител в това правоотношение. В тези случаи, изпълнителят по договора ще отговаря солидарно за гарантиране изплащането на трудовото възнаграждение на работниците и служителите. Отговорността на изпълнителя се ограничава до правата на работника, произтичащи от договорните отношения между изпълнителя и работодателя-подизпълнител, а съдебните спорове при тези хипотези ще бъдат разглеждани като трудови. Тази промяна ще предостави възможност на работниците да насочат претенциите си за заплати и към изпълнителите по договори, когато работодателят е техен пряк подизпълнител. От своя страна, изпълнителите ще могат да се освободят от тази отговорност ако са изпълнили или изпълняват точно и добросъвестно задълженията си по договора с работодателя.
Автор: Иван Фрегуля
