В контекста на пандемията от COVID-19 все повече наши сънародници, работили дълги години извън страната, избират да се завърнат трайно в България. Какво обаче се случва с натрупания от тях трудов стаж в чужбина? Могат ли да се възползват от правата във връзка с продължителността му по същия начин, по който и лицата, работили по трудово правоотношение у нас?
Какво представлява трудовият стаж?
Съгласно чл. 351, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) трудовият стаж е времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение, както и времето, през което лицето е работило като държавен служител. От тази легална дефиниция се извеждат и основните негови характеристики като част от физическото време, която се измерва в дни, месеци и години и през която съществува трудово правоотношение, без оглед основанието, от което е възникнало то – трудов договор, конкурс или избор. Последният признак на този период, който трябва да е кумулативно наличен, за да се счита той за трудов стаж, е престирането от страна на работника или служителя на работна сила и изпълняването на трудовите му задължения.
Признава ли се в Република България трудов стаж, натрупан в чужбина?
Разпоредбата на чл. 351, ал. 2 от Кодекса на труда предвижда, че за трудов стаж се зачита и времето, през което работникът или служителят е изпълнявал държавна служба или работа по трудово правоотношение според законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (Норвегия, Исландия или Лихтенщайн), или в Конфедерация Швейцария. Също така се взема предвид и времето на заемане на длъжност в институция на Европейския съюз или международна организация, на която Република България е член. Във всички тези хипотези изтеклият период следва да се удостовери с акт за възникване и за прекратяване на правоотношението. Признаването на трудовия стаж, натрупан в чужбина, се явява важна и благоприятна последица за българските граждани от членството на страната ни в Европейския съюз. Ако работникът или служителят е полагал труд в трета държава, която не е членка на ЕС, следва да се провери дали Република България има сключен договор или спогодба с нея. Такива договори за социална сигурност понастоящем съществуват с Украйна, Република Молдова, Република Корея, Тунис, Израел, Канада, Руската федерация и др., достъп до които е осигурен на уебстраницата на Националния осигурителен институт – https://noi.bg/agreements/icontracts.
Какво е значението на признаването на натрупан в чужбина трудов стаж?
В случай, че лицето желае да продължи да работи в България след завръщането си, съществува възможност да бъде признат натрупаният от него в чужбина трудов стаж по същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия, въз основа на което да получава допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния му трудов договор. Понастоящем Постановление на Министерски съвет №147 от 29.06.2007 г. определя минималния размер на това допълнително трудово възнаграждение на 0.6% за всяка година трудов стаж и професионален опит. Разпоредбата на чл. 12, ал. 4, т. 3 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата изрично регламентира възможността да се зачете за целите на допълнителното трудово възнаграждение трудовият стаж, придобит в друга държава членка на ЕС от работници или служители, които са български граждани или граждани на някоя от държавите членки, както и от членовете на техните семейства, който е признат като такъв съгласно законодателството на съответните държави.
Каква е процедурата за признаване на такъв трудов стаж?
Чл. 13 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж предвижда, че натрупаният в чужбина при условията на чл. 351, ал. 2 от КТ трудов стаж се признава от българския работодател, при който служителят работи по трудово правоотношение. За целта лицето следва да подаде заявление до своя работодател, придружено с акт за възникване и за прекратяване на трудовото правоотношение и/или документи, издадени от чуждестранния работодател или от компетентната институция съгласно законодателството на чуждата държава, които да удостоверяват обстоятелствата, даващи основание за признаване на трудовия стаж. Представените документи трябва да отговарят на изискванията на международните договори, по които Република България е страна, или на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, утвърден с Постановление № 184 на Министерски съвет от 1958 г. Следва да бъдат удостоверени със специален щемпел, наречен апостил, който се поставя в края на документа от надлежен орган на чуждата държава, след което преведени на български език и заверени в Министерството на външните работи. Поставяне на апостил не се изисква, ако съществува сключен договор за правна помощ между Република България и държавата, в която лицето е работило по трудово правоотношение.
Какви са последиците за работника или служителя?
В случай, че предоставените документи удостоверяват, че са спазени изискванията на Кодекса на труда, работодателят е длъжен да осигури на служителя всички права по трудовото правоотношение, които произтичат от наличието на трудовия стаж и съответстват на продължителността му.
