На 5 май 2020 г. мнозинството от държави членки на Европейският съюз (ЕС) подписа споразумение, с което се прекратяват всички Двустранни инвестиционни споразумения в рамките на ЕС (ДИС в рамките на ЕС) . Въпреки дългогодишното нежелание, държавите членки бяха принудени да действат съгласно решението на Европейския съд в казуса “Акмеа“. Именно там, Европейският съд постанови, че арбитражната клауза, съдържаща се в Двустранното инвестиционно споразумение между Словакия-Холандия, е несъвместима с правото на ЕС. Според това решение, клаузите за инвестиционен арбитраж в ДИС в рамките на ЕС имат “неблагоприятен ефект върху автономията на правото на ЕС“ и следователно не са в съответствие с правото на ЕС.
Историята на ДИС в рамките на ЕС, започва още през 90-те години на 20 век – преди разширяването на ЕС. Първоначално, те са сключвани главно между тогавашни членове на ЕС и държави, които все още не са били членки, съответно за целите на ЕС са били “трети страни”. Целта на споразуменията е била да дадат по-голяма сигурност и увереност на инвеститорите, както и да засилят тяхната защита, например чрез арбитражни процедури като средство за разрешаване на инвестиционни спорове. Според Европейската Комисия, след разширяването на ЕС, такъв вид “допълнителни“ гаранции не са необходими, тъй като в условията на единния пазар по отношение на всички членки на ЕС се прилагат едни и същи правила. Освен това, правилата на ЕС гарантират еднаква защита за всички инвеститори (напр. недопускане на дискриминация), докато ДИС в рамките на ЕС имат дискриминационен характер, тъй като предоставят права на инвеститори от определени държави от ЕС, а на други не. Като заключение, Европейската Комисия отбелязва, че разпоредбите на ДИС се припокриват и са в противоречие със законодателството на ЕС за единния пазар, регламентиращо именно трансграничните инвестиции. Освен това, Джонатан Хил, еврокомисар по въпросите на финансовите услуги, финансовата стабилност и съюза на капиталовите пазари, отбелязва, че ДИС в рамките на ЕС са “остарели и ненужни в условията на единния пазар на 28 държави членки“. Като пример, той посочва опита на Ирландия и Италия, които вече прекратиха своите ДИС в рамките на ЕС.
Проблемът за несъвместимостта на споразуменията с европейските закони не е нов, тъй като Комисията от години подчертава това и приканва държавите членки за действия. Единствено Ирландия и Италия прекратиха своите ДИС в рамките на ЕС още през 2012 г. и 2013 г. респективно. След като повечето държави членки не предприеха никакви действия по този въпрос, през 2015 г. Европейската Комисия поиска от пет държави (Австрия, Нидерландия, Румъния, Швеция и Словакия) да прекратят сключените от тях ДИС в рамките на ЕС, поради несъвместимостта им с правото на ЕС и започна процедура за нарушение срещу тях. От 2018 г., след решението на Европейския съд във връзка с казуса “Акмеа“, Комисията настоява и изисква от всички членки да прекратят своите ДИС в рамките на ЕС възможно най-скоро. Това обаче нямаше голям ефект, тъй като първоначално само няколко държави от Източна Европа изпълниха искането на Комисията. Като резултат, през януари 2020, държавите членки на ЕС обявиха намерението си да прекратят всички ДИС в рамките на ЕС. Финално, Комисията договори с тях многостранно споразумение, което доведе до Споразумението за прекратяване. Споразумението за прекратяване е ключов момент в преформулирането на режима на ЕС в областта на инвестициите.
Очаквайте продължение!
