Вече приетият на първо четене законопроект за допълнение на Закона за задълженията и договорите бе внесен за обсъждане в Народното събрание от група народни представители на 25.06.2020 г. Подобно законодателно начинание за въвеждане на института на абсолютната давност по отношение на частните задължения на физическите лица не се предприема за първи път у нас. Идеята, заложена в новия чл. 112а от ЗЗД, е с изтичането на 10-годишен срок да се погасяват всички вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването на давността, стига да не са отсрочени или разсрочени. Предвидените изключения са две – ако задължени са физически лица еднолични търговци и ако задълженията произтичат от непозволено увреждане или неоснователно обогатяване. Позоваването на давността следва да се извършва от длъжника чрез заявление, отправено до кредитора, след изтичане на 10-ата година.
Понастоящем в ЗЗД е уредена обща 5-годишна давност за всички вземания и кратка 3-годишна давност в случаите на периодични плащания, вземания от заплати, договорни неустойки, обезщетения и др. Законът предвижда, че общият давностен срок се прекъсва с всякакви действия на кредитора по събиране на дълга и започва да тече отначало. Вносителите на законопроекта подчертават, че въвеждането на новия институт няма да се отрази върху сега действащия общ режим на давността.
Основен аргумент за уредба на 10-годишната абсолютна давност в българското гражданско законодателство е обстоятелството, че често пъти изпълнителните производства са с твърде дълга продължителност. В този период се начисляват на длъжника лихви, такси и разноски, които в някои случаи многократно надвишават главницата. Давността следва да засегне предимно кредитори, които са се забавили умишлено при събирането на вземанията си, за да се възползват от натрупването на лихвите. Понастоящем има над 600 000 български семейства, по отношение на които са открити процедури по принудително изпълнение. Тяхното финансово положение се утежнява допълнително от обстоятелството, че при смърт на длъжника претенциите на кредиторите се насочват към неговите наследници. Освен това, въвеждането на разглеждания институт би уеднаквило режима на частните с този на публичните задължения, тъй като разпоредбата на чл. 171, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс предвижда, че с изтичане на 10-годишен срок се погасяват всички публични вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността. Следва да се отбележи също така, че в законодателството ни е регламентирана процедура за обявяване на неплатежоспособност на търговци, но не съществува подобна възможност за физическите лица. В повечето европейски държави са регламентирани институтите на потребителския фалит или на абсолютната давност, като България е единствената държава-членка на Европейския съюз, която не разполага с подобна нормативна уредба.
Следва да се има предвид, че Законопроектът за допълнение на Закона за задълженията и договорите бе посрещнат с неодобрение от голяма част от практикуващите юристи. Широко подкрепено е съображението, че такава промяна би обслужвала само недобросъвестните длъжници, като им даде възможност да проточат делата си с години, за да прехвърлят през това време всичките си активи. При настоящата продължителност на съдебните дела в България кредиторите не биха могли ефективно да защитят правата си при наличието на такъв кратък абсолютен давностен срок. Това само по себе си би повишило риска от злоупотреби и би довело до дълго укриване на длъжници до изтичането на този срок. Като друга последица от регламентирането на разглеждания институт би могло да се посочи потенциалното неблагоприятно отражение върху банковата дейност. Знаейки, че след изтичането на определен период от време ще се освободят от своите задължения по една сравнително опростена процедура, кредитополучателите биха изгубили стимул да погасяват съвестно и своевременно своите задължения.
В заключение, макар институтът на абсолютната погасителна давност по отношение на частните задължения на физическите лица да е уреден в законодателствата на редица държави от нашия правен кръг, той все още крие опасности от непропорционално удовлетворяване на интересите на всички заинтересовани страни. Предвид средната продължителност на производствата в България приемането на законопроекта в този му вид, със сигурност ще доведе до хаос и несигурност в правния мир.
