fbpx

Прекратяване на всички Двустранни инвестиционни споразумения в рамките на ЕС – втора част. Какво следва сега?

Споразумението за прекратяване (Споразумението) бележи най-новото ключово събитие в дългата кампания на Европейската комисия за препотвърждаване на правомощията си по отношение на инвестиционните въпроси в рамките на Европейския съюз (ЕС). Както вече споменахме в предишната статия, касаеща прекратяването на всички Двустранни инвестиционни споразумения (ДИС) в рамките на ЕС,  Европейският съд постанови в казусът „Ахмеа“, че клаузите за инвестиционен арбитраж, съдържащи се в ДИС, са несъвместими със законодателството на ЕС и следователно обявени за невалидни. Чрез премахването на приблизително 200 ДИС в рамките на ЕС, Споразумението предвещава края на ерата на международния инвестиционен арбитраж.

Споразумението класифицира три различни категории арбитражни производства в рамките на ЕС: (i) „приключени“ , т.е прекратени със съответното решение, което е изпълнено изцяло преди „Ахмеа“ решението;  (ii) „висящи“, т.е. започнати преди „Ахмеа“ решението, но все още висящи или съответното решение все още не е изпълнено изцяло ; (iii) „нови“, т.е. започнати след решението на Европейския съд.

 От чл. 6 от Споразумението за прекратяване става ясно, че приключилите (преди 6 март 2020) арбитражни производства няма да бъдат засегнати по никакъв начин. С други думи, тези производства няма да бъдат възобновени и сумите, платени в съответствие с тях, няма да бъдат възвърнати. По отношение на висящите арбитражни производства, чл. 7 налага две задължения на договарящите страни: първо, те трябва да информират арбитражния съд за правните последици от решението „Ахмеа“ (с други думи липсата на съгласие за арбитраж); второ, в случай, че решение вече е постановено, държавата-членка трябва да поиска от компетентния национален съд да отмени или да се въздържи от признаването и изпълнението на арбитражно решение. В допълнение, чл. 9 урежда висящите арбитражни производства, като предвижда „структурен диалог“ между инвеститора и съответната държава-членка на ЕС. За да може инвеститорът да се възползва от този „приятелски“ механизъм за споразумение, последният трябва да оттегли своите искания преди да започнат преговорите, а в случай, че вече е постановено решение, инвеститорът се задължава да не образува производство за неговото признание или изпълнение. Следва да се отбележи също, че съответната държава не е под задължение да участва в преговорите, нито да сключва каквото и да е споразумение. По отношение на новите производства (започнали на или след 6 март 2018), чл. 5 от Споразумението разпорежда, че арбитражните клаузи в ДИС в рамките на ЕС, не могат да служат като правно основание за ново арбитражно производство. С други думи, Споразумението се опитва ретроспективно (към датата на решението „Ахмеа“) да отнеме възможността на държавите-членки да използват арбитраж в рамките на ЕС като форма на разрешаване на спор. От гледна точка на международното право, съмнително е дали тази разпоредба ще има някакво влияние върху започнатите вече производства. Важно е да се има предвид, че според Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове (ICSID) и по-конкретно чл. 25 от ICSID Конвенцията, когато страните по договора са дали съгласието си за арбитраж към ICSID, то не може да бъде едностранно оттеглено.

Друго ключово нововъведение произлизащо от чл. 2 от Споразумението е прекратяването на Клаузите за удължаване на защитата (“sunset clause”) включени в ДИС в рамките на ЕС. Тези клаузи разширяват валидността на съответния ДИС след прекратяването му по отношение на инвестициите, направени преди прекратяването. Държавите са свободни да прекратяват договорите си по взаимно съгласие, но прекратяването на „sunset“ клаузата може да бъде проблем съгласно Виенската конвенция за правото на договорите („VCLT“). Разпоредбата на чл.28 от VCLT предвижда, че международните договори не могат да произвеждат ретроактивно действие. Освен това, според чл.70, прекратяването на международен договор не засяга правата и задълженията на страните, създадени чрез изпълнението на такъв договор преди неговото прекратяване.

Понастоящем съществуват над 15 висящи арбитражни дела въз основа на ДИС, които ще бъдат прекратени след като Споразумението влезе в сила. Все още не е ясно дали инвестиционните арбитражни съдилища все пак ще запазят юрисдикцията си по тези дела, имайки се предвид, че съгласието за арбитраж вече е дадено. Занапред инвеститорите, които желаят да започнат арбитражни производства уповавайки се на ДИС в рамките на ЕС, сключен от държава-членка, която е подписала Споразумението за прекратяване, ще видят делото им отхвърлено поради липса на юрисдикция, тъй като тези държави не са дали съгласие за арбитраж. Относно инвеститорите, които вече са инициирали висящо арбитражно производство, те ще трябва да започнат преговори със съответната държава-членка, което може да ги постави в неблагоприятно положение. В случай, че инвеститор вече е инициирал арбитражно производство, много вероятно е това да означава, че предишни опити за помирение и посредничество са се провалили, тъй като повечето ДИС изискват пробен период на размисъл и помирение преди започване на арбитражно производство. В допълнение, Споразумението премахва права, които са били предоставени на инвеститорите чрез ДИС, без да предлага заместващ механизъм, който да осигури еквивалентна или подобна защита. Съществува опасност това да постави европейските инвеститори в неравностойно положение в сравнение с инвеститорите извън ЕС (които ще продължат да се възползват от защитата, предоставена от ДИС), както и да ги накара да преструктурират своите инвестиции по начин, който ще им позволи да се възползват от такава защита чрез други ДИС с държави извън ЕС (например, чрез инкорпориране на субекти извън ЕС). Що се отнася до прилагането на Договорът за енергийна харта („ECT“), Споразумението за прекратяване няма да окаже влияние върху 45-те арбитражни дела предявени по силата на ECT.