Европейската комисия е открила производство за установяване на нарушение срещу България във връзка със забраната за реклама на адвокатите, която противоречи на уредбата в ЕС на регулираните професии. Съгласно разпоредбата на чл. 42 от действащия Закон за адвокатурата (обн. ДВ. бр. 55 от 25 юни 2004г.) адвокатът „не може да рекламира своята дейност и да използва средства за привличане на клиенти, несъвместими с разпоредбите на този закон и с правилата на адвокатската етика“. Позволява се единствено уточняването на практикуваната област на правото, посочването на правните организации, в които адвокатът членува, образованието му, професионалния му опит, чуждите езици, които владее, както и поддържането на собствена интернет страница. Освен това ЗА в своя чл. 132, т. 4 обявява за дисциплинарно нарушение, скрепено със санкция, личното пряко рекламиране на професионалната дейност, извършено в нарушение на закона. Издаденият въз основа на закона Етичен кодекс на адвоката (ЕКА) също съдържа императивни забрани и ограничения относно рекламирането и разпространяването на информация за професионалната дейност на адвоката.
Следва да се отбележи, че рекламата на адвокатската дейност попада както в обхвата на българското вътрешно законодателство и професионална саморегулация, така и в този на правото на ЕС. Приетата през 2006г. Директива 2006/123/ЕО относно услугите на вътрешния пазар в своя чл. 24 задължава държавите-членки да „премахват всички общи забрани на търговски съобщения на регулираните професии“ – забрана, която според ЕК българският ЗА нарушава. Директивата предвижда държавите-членки да „гарантират, че търговските съобщения на регулираните професии се съобразяват с професионалните правила, в съответствие с правото на Общността, които са свързани, по-специално с независимостта, достойнството и доброто име на професията, а също и с професионалната тайна, по начин съвместим със специфичния характер на всяка професия. Професионалните правила за търговските съобщения са недискриминационни, оправдани от наложителни причини, свързани с обществения интерес и пропорционални“.
Вследствие на несъответствието на вътрешната нормативна уредба с предвижданията на европейското законодателство през месец юли 2020г. ЕК е изпратила официално уведомително писмо до България, с което поставя началото на производство за установяване на нарушение.
Какво следва?
Държавата има задължение да даде официален отговор на полученото писмо в рамките на двумесечен срок, който изтича скоро. Ако Комисията не е удовлетворена от получения отговор, тя има право да изпрати мотивирано становище — официално искане за спазване на правото на ЕС, съгласно което страната ни следва да я информира за предприетите мерки в рамките на определен (най-често двумесечен) срок. При неизпълнение на посочените изисквания, ЕК има възможността да отнесе въпроса до Съда на ЕС в Люксембург. Той, от своя страна, може да осъди държавата, а неспазването на решението му би имало за резултат налагането на тежки финансови санкции на България под формата на еднократна сума и/или дневни плащания.
