fbpx

Обезщетения при прекратяване на трудов договор – какво трябва да знаят страните по трудовото правоотношение?

Прекратяване на трудов договор - 1

Правна природа и предназначение на обезщетенията при прекратяване на трудов договор

 

При прекратяване на трудовото правоотношение нормативната уредба в Кодекса на труда вменява на страните по правоотношението (най-често на работодателя) извършването на различни плащания. Това са т.нар. обезщетения при прекратяване на трудов договор, чието предназначение е да спомогнат за уреждането на имуществените отношения между страните вследствие на настъпилото прекратяване на трудовото правоотношение между тях. Основанията, при които са дължими обезщетенията при прекратяване на трудовия договор, както и техните вид и размер, са определени императивно на законово равнище.

Прекратяване на трудов договор - 16
Прекратяване на трудов договор – правна природа и предназначение на обезщетенията

Обезщетение при прекратяване на трудов договор за неспазено предизвестие по чл. 220 от Кодекса на труда

Съгласно чл. 220, ал. 1 от КТ страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие (работодателят – по реда на чл. 326 от КТ, а служителят – по този на чл. 328 от КТ), може да го направи и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение при прекратяване на трудовия договор в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок. Брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетението е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е прекратено правоотношението, или последното, получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото не е предвидено друго. Чл. 220, ал. 2 от КТ, от друга страна, постановява, че и страната, която е предизвестена за прекратяване на трудовото правоотношение, може да го прекрати преди да изтече срокът на предизвестието. В такава хипотеза и тя ще дължи на другата страна обезщетение при прекратяване на трудовия договор в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. От тези разпоредби би могъл да се направи изводът, че обезщетение при прекратяване на трудов договор за неспазено предизвестие биха могли да дължат както работодателят, така и служителят в зависимост от това коя страна по правоотношението отправя и респективно не спазва определения в предизвестието срок. Най-често в практиката работодателите избират да не спазват срока на предизвестието, когато са си намерили по-подходящ работник, а служителите – съответстваща на техните изисквания работа. Срокът на предизвестието започва да тече от деня, следващ този на получаването му, като продължителността му се определя в зависимост от вида на сключения трудов договор. При безсрочните трудови договори е 30 дни, освен ако страните не са уговорили по-дълъг срок, но не може да надвишава 3 месеца. Срокът на предизвестието при прекратяване на срочните трудови договори е 3-месечен, но не повече от остатъка от срока на договора. Важно е да се отбележи, че обезщетението при прекратяване на трудов договор по чл. 220 от КТ подлежи на данъчно облагане.

Прекратяване на трудов договор - 7
Прекратяване на трудов договор – обезщетение за неспазено предизвестие по чл 220 от КТ

Обезщетение при прекратяване на трудов договор без предизвестие по чл. 221 от Кодекса на труда

Следваща хипотеза, при която се изплаща обезщетение при прекратяване на трудов договор, е уредена в чл. 221 от КТ. Предвижда се, че работодателят дължи обезщетение при прекратяване на трудовия договор от страна на служителя в няколко изрично изброени хипотези. На първо място – когато работодателят забави изплащане на трудово възнаграждение или на обезщетение. На следващо – когато промени мястото или характера на работата или уговореното трудово възнаграждение освен в случаите, когато има право да извърши такива промени, както и когато не изпълни други задължения, уговорени с трудовия договор, с колективния трудов договор или установени с нормативен акт. Третата хипотеза е налице, когато в резултат на извършена промяна в организацията и дейността на работодателя по реда на чл. 123, ал. 1 и чл. 123а, ал. 1 от КТ значително се влошат условията на труд при новия работодател. Работодателят дължи на работника или служителя, който е прекратил трудовия договор без предизвестие, обезщетение за срока на предизвестие в размер на брутното трудово възнаграждение, когато трудовото правоотношение е безсрочно, и в размер на действителните вреди – когато прекратяваният трудов договор е срочен. Такова обезщетение при прекратяване на трудовия договор се дължи и от работника или служителя, когато той е бил уволнен по причини, които се крият в неговото виновно поведение, а именно – при дисциплинарно уволнение (чл. 221, ал. 2 КТ) и при уволнение поради осъждане за престъпление, което съставлява и нарушение на трудовите задължения (чл. 221, ал. 3 КТ).

Прекратяване на трудов договор - 4
Прекратяване на трудов договор – обезщетение при прекратяване по чл. 221 от КТ

Обезщетения при прекратяване на трудов договор на други основания по чл. 222 от КТ – за осигуряване на работника при оставането му без работа и стимулиращи служителите плащания

Следващата група от обезщетения при прекратяване на трудов договор, които Кодексът на труда предвижда, са уредени в разпоредбата на чл. 222 от КТ. В ал. 1 на разпоредбата са изброени изчерпателно безвиновни основания за уволнение на служителя, а именно – закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, и когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност. Обезщетението при прекратяване на трудовия договор в този случай е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. Ако междувременно служителят е встъпил в друго трудово правоотношение, по което получава по-ниско възнаграждение, той има право на разликата за същия срок. В хипотезата на прекратяване на трудовото правоотношение поради болест работникът има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца при кумулативното наличие на две предпоставки – ако има най-малко 5 години трудов стаж и през последните 5 години трудов стаж не е получил обезщетение на същото основание.

Интерес представляват и стимулиращите работниците или служителите плащания, уредени в чл. 222, ал. 3 и 4 от КТ. Те са обезщетения при прекратяването на трудов договор, които работодателят изплаща при наличието на изрично предвидени в закона предпоставки и вследствие на продължителната работа на служителя в неговото предприятие. Работникът има право на такова обезщетение при прекратяване на трудовия договор, след като е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването. Размерът на обезщетението се равнява на брутното трудово възнаграждение на служителя за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години – на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Такова право на обезщетение при прекратяване на трудовия договор възниква и, когато лицето отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване. Този вид обезщетение при прекратяване на трудов договор може да се изплаща само веднъж.

Прекратяване на трудов договор - 13
Прекратяване на трудов договор – обезщетение при прекратяване по други основания по чл. 222 от КТ

Обезщетение при прекратяване на трудов договор за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 от КТ

Право на обезщетение при прекратяване на трудов договор за неизползван платен годишен отпуск възниква без оглед основанието, на което е прекратено правоотношението. Съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ в такава хипотеза служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск към датата на прекратяване пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Отпускът следва да не е погасен по давност. Базата за изчисляване на обезщетението е полученото от работника или служителя среднодневно брутно трудово възнаграждение за предхождащ календарен месец, през който са отработени най-малко 10 работни дни. Това обезщетение при прекратяване на трудов договор също е облагаемо по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, като не се дължат социални и здравни осигурителни вноски върху него.

Прекратяване на трудов договор - 10
Прекратяване на трудов договор – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 от КТ

Правна природа и предназначение на обезщетенията при прекратяване на трудов договор

Обезщетение при прекратяване на трудов договор за неспазено предизвестие по чл. 220 от Кодекса на труда

Обезщетение при прекратяване на трудов договор без предизвестие по чл. 221 от Кодекса на труда

Обезщетения при прекратяване на трудов договор на други основания по чл. 222 от КТ – за осигуряване на работника при оставането му без работа и стимулиращи служителите плащания

Обезщетение при прекратяване на трудов договор за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 от КТ