В Държавен вестник бр. 8/24.01.2017 г. и бр. 13/07.02.2017 г. бяха обнародвани последните промени в Гражданския процесуален кодекс, приети от 43-то Народно събрание.
Първата група изменения се отнасят до възможността за решаване на спорове от арбитражен съд и намаляване на юрисконсултските възнаграждения в съдебни производства.
Според новата редакция на чл. 19 от ГПК споровете, по които една от страните е потребител ,не може да се разглеждат от арбитраж, т.е. подсъдни са единствено на държавните съдилища. Под „потребител“ законодателят има предвид „всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.“
Съществени промени бяха направени и в чл. 78, ал. 8 от ГПК, уреждащ дължимите възнаграждения за юрисконсултите, представляващи еднолични търговци и юридически лица. До момента те имаха право на възнаграждение, в размера на минимално предвидените такива в адвокатската тарифа (от триста лева до няколко стотин хиляди лева в зависимост от материалния интерес на делото). След промените хонорарите им са чувствително занижени като са приравнени на максималния размер, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, или в най-общия случай – за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението ще е от 100 до 450 лв.
Важна е промяната и в чл. 405, ал. 3 от ГПК, според разпоредбата на който молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на арбитражно решение ще се подава вече пред окръжния съд, в района на който е постоянния адрес или седалището на длъжника. До влизане в сила на измененията единственият съд, компетентен да издава изпълнителен лист след арбитражно производство, беше Софийски градски съд.
Втората група изменения касаят създаването на изцяло нова процедура по издаване на европейска заповед за запор на банкови сметки. Допълненията са приети във връзка с прилагането на Регламент (ЕС) № 655/2014 за създаване на процедура за европейска заповед за запор на банкови сметки с цел улесняване на трансграничното събиране на вземания по граждански и търговски дела, който влезе в сила на 18 януари 2017 г.
Наличие на трансгранично дело има, когато кредиторът е с местоживеене в една държава членка, а съдът и банковата сметка, подлежаща на запориране, се намират в друга държава членка или когато съдът, разглеждащ молбата за заповед за запор, се намира в една държава членка, а банковата сметка – обект на заповедта за запор, е в друга държава членка.
Компетентен да издаде европейска заповед за запор на банкови сметки се предвижда да е първоинстанционният съд, който следва да разгледа спора по същество, ако нейното издаване се иска преди предявяване на спора /обезпечение на бъдещ иск/. Съгласно изискванията на регламента е предвидена възможност за искане за издаване на европейска заповед за запор във всяко положение на делото, включително в рамките на касационно производство. В последния случай заповедта ще се издава от въззивния съд.
автор: адв. Весела Велинова
член на екипа на КК „Велинов и партньори“
