fbpx

На кои разноски, платени по изпълнителни дела, даде предимство ВКС?

С постановеното на 26.06.2015 г. Тълкувателно решение № 2 по тълкувателно дело № 2/2013 г. Общото събрание на Гражданската и Търговската колегия на Върховен касационен съд (ВКС) даде отговор на спорния въпрос относно приложното поле на чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД, като се произнесе кои разноски, направени от кредитора „по обезпечаването и принудителното изпълнение“ се удовлетворяват първи по ред, преди всички останали вземания, подлежащи на принудително изпълнение. Посоченият въпрос е част от концепцията на законодателя относно създаването на привилегии на едни кредитори пред други при удовлетворяването на вземанията им от имуществото на общия им длъжник, като е особено актуален в обстановка на вътрешнофирмена задлъжнялост и усложнена банкова и финансова ситуация.
С Тълкувателното решение ВКС постанови, че „не всички разноски по изпълнителното дело на първоначалния взискател се ползват с право на предпочтително удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД. С такова право се ползват и в първия ред на специалните привилегии се включват разноските на първоначалния взискател по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят. В този ред може да бъдат включени и разноските на първоначалния взискател за образуване на изпълнителното дело и за възнаграждение на един адвокат.” В основата на това разрешение стои разбирането, че специалната привилегия следва да бъде дадена само по отношение на тези разноски на първоначалния взискател, които се явяват изцяло необходими за реализирането на конкретния изпълнителен способ, постъпленията от който се разпределят, поради което от тях се ползват и останалите кредитори – тук спадат платените от кредитора такси за налагане на запор върху вещта или вземането, за налагане на възбрана върху недвижимия имот, за извършването на опис и оценка на вещта, за възнаграждение на пазача на вещта, наем на склад и т.н.
С право на предпочтително удовлетворение не се ползват вземанията за разноски за други реализирани по искане на взискателя изпълнителни способи, извън този, довел до събиране на сумата, подлежащата на разпределение.
Изненадващ момент е липсата на категорично признаване на първа по ред привилегия на вземането за разноски на първоначалния взискател за образуване на изпълнителното дело, в това число и тези за адвокатското възнаграждение за образуване и водене на делото. В мотивите си ВКС изтъква, че „ако по изпълнителното дело не е поискано извършването на други изпълнителни способи (освен на способа, довел до събирането на сумата, подлежаща на разпределение) или ако се разпределят постъпленията от най- скъпата вещ или най-голямото вземане на длъжника, в този ред се включват и таксите по образуването на изпълнителното дело, както и възнаграждението на един адвокат. Ако е поискано извършването на други изпълнителни способи за изпълнение върху други имущества на значителна стойност, в този ред се включва съответна част от таксите по образуването на изпълнителното дело и възнаграждението на един адвокат”.
С Тълкувателното решение напълно са изключени от приложното поле на чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД разноските на първоначалния взискател, направени в производства, на основание на които кредиторът се е сдобил с изпълнителен лист – съдебни и арбитражни производства по осъдителни искове, заповедни производства и др. В това отношение ВКС застава напълно противоположно на становището на Висшия адвокатски съвет по поставения за тълкуване въпрос, защитаващо позицията, че разноските на първоначалния взискател в производствата по издаване на изпълнителен лист се явяват необходими такива, без които не би могло да се стигне до образуване на изпълнителното дело и в този смисъл същите ползват всички останали кредитори.
Съществен момент е също, че според Тълкувателното решение не се ползват с право на предпочтително удовлетворение никакви разноски на присъединени взискатели, освен разноските по исковете по чл. 134 и чл. 135 ЗЗД, когато са направени от тях. Даденото тълкуване поставя в неизгодна позиция тези присъединени кредитори, които са проявили по-голяма активност по делото от първоначалния взискател, като са направили разноски за осъществяването на способа, постъпленията от които се разпределят. Опирайки се на чл. 457, ал. 1 от ГПК, който дава на присъединените взискатели еднакви права с тези на първоначалния кредитор (като тук би следвало да попада и еднакво право да се удовлетворят предпочтително за понесените в изпълнението разноски) това разрешение не изглежда много справедливо. Отворен остава и въпросът за случаите, в които както първоначалният, така и присъединеният взискател са направили разноски по реализирането на способа, постъпленията от който се разпределят – например хипотеза, в които няколко кредитора са наложили възбрана върху продадения на публична продан имот, или когато първоначалният кредитор е наложил възбрана, но присъединеният е заплатил описа и възнаграждението за пазене на вещта и т.н.
Съпоставяйки даденото от ВКС становище с преобладаващата до постановяването му съдебна практика и практиката на съдебните изпълнители по прилагането на чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД, може да се очаква, че Тълкувателното решение ще окаже „дисциплиниращ ефект“ върху кредиторите и ще ограничи в известна степен активността им при търсенето и инициирането на различни способи за принудително удовлетворяване на вземанията им. Интересно е да се отбележи, че при разрешаването на този въпрос, свързан с постигането на баланс между интересите на кредиторите на длъжника, съдиите от Общото събрание на Гражданската и Търговската колегия на ВКС са били напълно единодушни в позицията си, като по поставения за тълкуване въпрос няма нито едно особено мнение на съдия от състава.
Ето и пълния отговор на ВКС по поставения въпрос:
„Не всички разноски по изпълнителното дело на първоначалния взискател се ползват с право на предпочтително удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД. С такова право се ползват и в първия ред на специалните привилегии се включват разноските на първоначалния взискател по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят. В този ред може да бъдат включени и разноските на първоначалния взискател за образуване на изпълнителното дело и за възнаграждение на един адвокат.
Разноските на първоначалния взискател за обезпечението на иска срещу длъжника чрез налагане на запор или възбрана върху събраното вземане или осребрената вещ, постъпленията, от които се разпределят, се ползват с привилегия, но когато в разпределението участват присъединени кредитори със специална привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 2, 3 и 4 ЗЗД, разноските се включват след тях – в реда преди първата по ред обща привилегия; а когато в разпределението участват и кредитори с привилегия по чл. 16, ал. 3 ЗОЗ – преди техния ред.
Не се ползват с право на предпочтително удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД разноските за други, реализирани по искане на първоначалния взискател изпълнителни способи нито разноските, направени от него за изпълнителни способи, които не са приложени.
Не се ползват с право на предпочтително удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД разноските на първоначалния взискател, в т.ч. тези за адвокатско възнаграждение в производството по издаване на изпълнителния лист.
Не се ползват с право на предпочтително удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД никакви разноски на присъединени взискатели, освен разноските по исковете по чл. 134 и чл. 135 ЗЗД, когато са направени от тях. Тези разноски се ползват с право на предпочтително удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД и когато са направени от първоначалния взискател; но когато в разпределението участват заложни и ипотекарни кредитори, на които оспорените с иск сделки не са противопоставими поради поредността на учредяването на залога или ипотеката, както и други присъединени кредитори със специална привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 3 и 4 ЗЗД, те се включват след тях – в реда преди първата по ред обща привилегия; а когато в разпределението участват и кредитори с привилегия по чл. 16, ал. 3 ЗОЗ – преди техния ред.”

 

автор: адв. Десислава Хълтъкова

член на екипа на КК “Велинов и партньори”