fbpx

Мотиви на ВКС по повод цедиране на вземането по време на висящ ИП по чл. 290 ГПК

Съгласно актуалната практика на ВКС (Решение № 209 от 28.11.2018 г. по т. д. № 2530/2017 г., постановено по чл. 290 ГПК), ако по време на висящ изпълнителен процес взискателят прехвърли (цедира) своето вземане на трето лице, длъжникът не може да оспорва дължимостта на вземането с иск по чл. 439 от ГПК, позовавайки се на твърдения, че не е бил надлежно уведомен за станалата след образуване на изпълнителното дело цесия съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД.

При прехвърляне на вземането след образуване на изпълнително производство, се извършва промяна на взискателя. Предприетите действия на съдебния изпълнител във връзка с конституиране на друг взискател (правомощие, въведено от чл. 429, ал. 1 ГПК), са неотносими към дължимостта на вземането, което длъжникът следва да погаси принудително. Валидността и основателността на искането за промяна на взискателя се преценява от съдебния изпълнител и съответно неговата преценка подлежи на контрол, в това число и чрез ангажиране на личната му отговорност за причинени вреди (арг. и от чл. 74 ЗЧСИ), ако органът е частен съдебен изпълнител. Промяната в страните в изпълнителното производство не заличава дълга, той продължава да съществува и да е обект на принудително изпълнение, като не освобождава длъжника от отговорност за погасяването му. Ако изпълни чрез съдебния изпълнител в изпълнителното производство, длъжникът се освобождава от дълга.

На база изложените мотиви, ВКС приема, че основателността на иска по чл. 439, ал. 1 ГПК не може да бъде свързана с действията на съдебния изпълнител по надлежното уведомяване на длъжника по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД за извършена цесия, а само с конкретни новонастъпили факти, рефлектиращи пряко към наличието на самото изпълняемо право.

Тук може да се запознаете и със самото решение:

http://domino.vks.bg/bcap/scc/webdata.nsf/vCourtActsByCase/4AFD6F377C79F3FBC2258353004F1AAD

автор: адв. Кристина Терзийска,

член на екипа на КК „Велинов и партньори“