Все още в съдебната практика е спорно какво точно трябва да бъде съдържанието на пълномощното, за да може да се осъществи валидна сделка с имущество. Според застъпниците на едната теза е достатъчно в пълномощното да бъде записано, че упълномощеното лице има право да се разпорежда с имуществото на представлявания чрез конкретни действия като дарение, продажба, замяна, ипотека и др., без да се детайлизират съществените елементи на сделката. Последната е действителна, а за неуредените клаузи по договора пълномощникът носи отговорност пред упълномощителя си.
Другото становище е, че за сделки с недвижими имоти се изисква да бъдат посочени както конкретно видът на разпореждането, така и съществените условия на договора като имот, цена, страна по сделката и др. При липса на изчерпателно записване се приема, че пълномощното е общо, а предоставянето на неограничена представителна власт и предоставяне право на упълномощения да договаря при каквито условия намери за добре не изразява воля на упълномощителя относно основните параметри на сделката и не представлява валидно конкретно упълномощаване. Изводът е, че направената сделка с общо пълномощно е такава без представителна власт по смисъла на чл. 42, ал. 1 ЗЗД.
Поради сериозните последствия от решаване на поставения въпрос заместникът на председателя и ръководител на Търговска колегия на ВКС – Таня Райковска, и заместникът на председателя и ръководител на Гражданска колегия на ВКС – Красимир Влахов, сезираха още в края на 2014 г. Общото събрание на двете колегии с предложение за постановяване на тълкувателно решение, което да уеднакви съдебната практика. До момента са проведени 4 заседания по делото, но съдиите не са стигнали до консенсус. Следващото насрочване е за 10.11.2016 г.
автор: адв. Весела Велинова
член на екипа на КК „Велинов и партньори“
