fbpx

Изцяло нов Закон за обществените поръчки е в сила от 15 април 2016 г.

На 15 април влезе в сила новият Закон за обществените поръчки, който не просто измени досегашната нормативна уредба, а представлява едно качествено ново регламентиране в областта на обществените поръчки. Основната причина за приемане на изцяло нов закон е задължението за транспониране в националното законодателство  на две директиви, приети от Европейския парламент през 2014 г.

Една от новостите в закона е промяната на подхода за дефиниране кръга на възложителите. Те са обособени в две основни групи – секторни и публични, като разграничението има за последица отделни специфики на реда, който възложителите са длъжни да прилагат.

Новият закон създава възможност за съвместно възлагане на поръчки, включително с други възложители от държави членки, каквито липсваха в досега действащия ЗОП. Уредени са и правилата за възлагане на смесени поръчки, които включват няколко дейности с различен обект. След промяната вече се допуска възложителите да правят т.нар. пазарни консултации, т.е. да извършват проучвания на пазара и естеството на дейностите, които възнамеряват да възложат, като се възползват от услугите на независими експерти.

Нова уредба е постигната и по отношение на изискванията, които се поставят към кандидатите и участниците в процедурите. Като абсолютни пречки за участие в процедурите са въведени: наличието на парични задължения към НАП или към общината, присъда за участие в престъпни групи, подкуп, престъпления против данъчната и финансовата дисциплина, престъпления против стопанството и собствеността, злоупотребата с детски труд и др. По отношение на изискванията за икономическо и финансово състояние и за технически и професионални способности на участниците, е въведено условието те да са съобразени с вида, обема и характера на поръчката – в съответствие с установилата се до момента константна практика на КЗК и ВАС в тази връзка.

Друга разлика с досега действащия ЗОП е, че като критерий за оценката на офертите и избор на изпълнител на обществената поръчка, е възможен само критерият “икономически най-изгодната оферта”. В този смисъл, дори когато оценката е базирана само върху цена или цени, отново трябва да се преследва икономически най-изгодният резултат. Новост е и уредбата на т. нар. оценка, базирана върху разходната ефективност, посредством изследване на разходите за целия жизнен цикъл на продукта или услугата. Вече ще е позволено на възложителите да включват като показател за оценка и професионалната компетентност на персонала.

Съществена част от закона е посветена на електронизирането на процеса по възлагане на обществени поръчки. На първо място е предвидено поетапното въвеждане на единна национална електронна уеб-базирана платформа, която възложителите да използват при възлагането на обществени поръчки и която да бъде администрирана от Агенцията по обществени поръчки.

Вследствие новите регулации профилът на купувача е оптимизиран. Той се явява обособено електронно пространство, достъпно без ограничения от всички лица, където може да бъде намерена цялата информация за поръчката – приложеният ред за възлагане, договорът и данни за неговото изпълнение.

Като положителна промяна може да се посочи предвидената възможност гаранцията за изпълнение да бъде представяна освен в познатите до момента форми (парична сума и банкова гаранция), и – под формата на застраховка, която обезпечава изпълнението чрез покритие отговорността на изпълнителя.

Относно основанията за изменение на сключените договори за обществени поръчки също са налице редица съществени нововъведения.

Предвиденият в закона ред за обжалване на процедурите  не се отличава принципно от досега действащия. Въведените промени са в посока на оптимизирането на процеса по обжалване с цел ускоряване на производството и предотвратяване на случаи на злоупотреба с правото на обжалване.

С влизането в сила и прилагането на новия ЗОП се очаква съществено да се подобри и усъвършенства функционирането на националната система за възлагане на обществени поръчки, като по този начин се постигне по-висока степен на гъвкавост и ефективност при управлението на бюджетните средства и на средствата в конкретни области с обществено значение.

 

автор: Кристина Везенкова