В изпълнение на правомощието си по чл. 229, ал. 1, т. 2 от ЗОП по оказване на методическа помощ на възложителите на обществени поръчки, на 02.03.2018 г. Изпълнителният директор на Агенцията по обществени поръчки издаде Методическо указание № МУ–5 относно: „Преустановяване на изискването за представяне на свидетелство за съдимост от участник, избран за изпълнител по обществена поръчка по реда на Закона за обществените поръчки (ЗОП)“. Повод за издаване на методическото указание са изменения и допълнения в Наредба № 8 от 26.02.2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост, издадена от Министъра на правосъдието и обнародвани в Държавен вестник, бр. 18 от 27.02.2018 г. Съгласно новата разпоредба на чл. 35б от посочената наредба се въвежда електронно служебно свидетелство за съдимост (ЕССС), с което отпада задължението на физическите лица да предоставят свидетелство за съдимост пред централните и териториалните органи на изпълнителната власт (считано от 03.03.2018 г.).
По същество промените в Наредба № 8 от 26.02.2008 г. предвиждат издаването на електронно служебно свидетелство за съдимост (ЕССС) да се извършва от Министерството на правосъдието след подаване на заявление по електронен път от централните и териториалните органи на изпълнителната власт, както и от Висшия съдебен съвет и органите на съдебната власт чрез оправомощени от тях лица. Заявител може да бъде само длъжностно лице от администрацията на съответния орган на изпълнителната власт, както и от Висшия съдебен съвет и органите на съдебната власт, оправомощено да получава достъп до данните за съдимост на лица, по отношение на които нормативен акт предвижда служебно установяване на съдебния статус. В тази връзка следва да се вземат предвид и приетите промени в от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (нова ал. 4 от чл. 5) и в Административнопроцесуалния кодекс (нова ал. 5 от чл. 36). С тези разпоредби е въведено законовото задължение за административните органи да установяват служебно данните, свързани със съдимостта на физическото лице, в случаите, когато в нормативен акт са въведени изисквания за установяването на това обстоятелство.
Заявлението за издаване на електронно служебно свидетелство за съдимост (ЕССС) се подава по образец чрез попълване на електронна форма, която се достъпва на интернет страница на Министерството на правосъдието, като идентифицирането на заявителя се извършва с квалифициран електронен подпис. В заявлението се попълва ЕГН на лицето, за което се иска издаване на ЕССС, и системата визуализира допълнителна информация за име, презиме и фамилия. Електронното служебно свидетелство за съдимост се генерира в електронен формат по образец съгласно приложение № 7 към наредбата чрез информационната система на Министерството на правосъдието и се съхранява в нея за срок от 20 години. В случай че за същото лице вече има издадено валидно ЕССС, заявителят може да прецени дали да използва вече издаденото ЕССС, или да заяви издаването на ново ЕССС. Електронното служебно свидетелство за съдимост се издава за лица, за които не са съставяни бюлетини за съдимост, включително и по чл. 78а НК. В останалите случаи, както и за лицата, родени в чужбина, свидетелство за съдимост се издава по общоустановения ред. Заявителят получава автоматично генерирано съобщение в случаите, в които за лицето са съставяни бюлетини за съдимост, включително и по чл. 78а НК.
Срокът за издаване на ЕССС е не по-късно от три работни дни от датата на заявяване, а валидността му е за срок от шест месеца от датата на издаване. За издаване на ЕССС не се дължи държавна такса от административния орган.
Целта на предвидената законодателна промяна е да бъде намалена административната тежест – както от гледна точка на време, така и от гледна точка на разходи за физическите лица, задължени да удостоверяват съдебния си статус.
В издаденото от Изпълнителния директор на АОП Методическо указание № МУ–5 е посочено, че цитираните нормативни промени засягат и законодателството в областта на обществените поръчки. В разпоредбите на чл. 54, ал. 1, т. 1 от ЗОП и чл. 157, ал. 1, т. 1 от ЗОП e предвидено като основание за отстраняване от процедурата на кандидат или участник – физическо лице, което го представлява или е член на негов управителен или надзорен орган, или има правомощия да упражнява контрол при вземането на решения от тези органи (по арг. от чл. 57, ал. 2 от ЗОП, респ. – по арг. от чл. 157, ал. 4 от ЗОП) да е осъдено с влязла в сила присъда за изчерпателно посочени в закона престъпления, освен ако е реабилитирано. На етап подаване на оферта липсата на осъждане с влязла в сила присъда единствено се декларира от кандидата или участника. Изискването за представяне на свидетелство за съдимост с цел доказване на посоченото обстоятелство е предвидено изрично от закона единствено за избрания за изпълнител кандидат или участник (по арг. от чл. 58, ал. 1, т. 1 от ЗОП, респ. чл. 157, ал. 6, т. 1 от ЗОП). Същевременно съгласно чл. 58, ал. 6 и чл. 157, ал. 7 от ЗОП възложителят няма право да изисква представянето на документите по чл. 58, ал. 1 и чл. 157, ал. 6 от ЗОП (вкл. и на свидетелство за съдимост), когато обстоятелствата в тях са достъпни чрез публичен безплатен регистър или информацията или достъпът до нея се предоставя от компетентния орган на възложителя по служебен път.
С оглед възприетия законодателен принцип за служебно събиране на информация относно съдебния статус на физическите лица (чл. 5, ал. 4 от ЗОАРАКСД) и във връзка с предвидената възможност за снабдяване с електронно служебно свидетелство за съдимост (ЕССС) за широк кръг от възложителите на обществени поръчки (чл. 35б от Наредба № 8 от 26.02.2008 г.) Изпълнителният директор на АОП е указал в Методическо указание № МУ – 5 от 02.03.2018 г., че считано от 03.03.2018 г. възложителите, които са административни органи, трябва да преустановят изискването за предоставяне на свидетелство за съдимост от участниците, избрани за изпълнители на обществените поръчки.
Следва да се отбележи, че не всички възложители на обществени поръчки са органи на изпълнителната власт. Такива органи са предвидените в чл. 19 от Закона за администрацията, а именно: Министерският съвет, министър-председателят, заместник министър-председателите, министрите (централни органи на изпълнителната власт); областните управители, кметовете на общини на райони и на кметства и кметските наместници (териториални органи на изпълнителната власт), председателите на държавните агенции, държавните комисии, изпълнителните директори на изпълнителните агенции, както и ръководителите на държавни институции, създадени със закон или с постановление на Министерския съвет, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт. Доколкото заявител за издаването на ЕССС може да бъде само длъжностно лице от администрацията на орган на изпълнителната власт, следва, че служебното удостоверяване на съдебния статус на лицата за нуждите на сключването на договор за обществена поръчка не намира приложение, когато възложителят не е орган на изпълнителната власт.
автор: адв. Кристина Терзийска,
член на екипа на КК „Велинов и партньори“