С постановяването на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. Върховният административен съд на Република България окончателно реши спора по въпроса дали адвокатските възнаграждения, платени от граждани и фирми при обжалване на незаконосъобразни наказателни постановления, представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ и подлежат на възстановяване от страна на държавата. Отговорът на мнозинството е положителен.
Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК едно от условията, за да е допустим искът за реализиране на отговорността на държавата и общините по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е административният акт да е отменен по съответния ред, а именно чрез обжалването му по административен и/или съдебен ред. Според мотивите на ВАС това обжалване не е задължително да бъде осъществено с помощта на адвокат, но за гражданите би било изключително трудно, граничещо с невъзможното да се справят със защита си самостоятелно, особено когато насрещната страна е държавен орган, носител на властнически правомощия, съветван и подпомаган от екип платени държавни служители с висше юридическо образование – юрисконсулти. Изводът на върховните съдии е, че щом едно от условията на АПК за образуване на производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административният акт да е отменен и след като в производствата по административно и/или съдебно обжалване гражданинът е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорарът, платен на адвоката за осъществяване на тази защита не е нищо друго, освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт (наказателно постановление) и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ и луксозен разход. Неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие – гражданинът не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси.
Ето и интересен цитат от тълкувателното решение: „Да се приеме, че заплатеният адвокатски хонорар на адвокат за обжалването на едно отменено като незаконосъобразно наказателно постановление не е имуществена вреда за обжалващия, тъй като адвокатската защита по тези дела не е по закон задължителна и този хонорар е платен по силата на свободно договаряне, и че за гражданина е нормално сам да се защитава пред съда, е все едно да се приеме абсурдната теза, че заплатения хонорар за преглед и лечение при лекар или зъболекар е луксозен разход и не е имуществена вреда за лицето, на което е причинена телесна повреда от непозволено увреждане, тъй като лекарската помощ не е по закон задължителна и лекарският хонорар също е на свободно договаряне и за увредения е нормално да се самолекува, като тук могат да се посочат и много други подобни абсурдни примери.“
В решението си върховните съдии не са пропуснали да вземат отношение и по въпроса дали държавата и общините ще могат да оспорват размера на платения от гражданина адвокатски хонорар като прекомерен (арг. чл. 78, ал. 5 от ГПК): „Делата за обезщетения по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ са искови производства, те се развиват по правилата на ГПК, доколкото материята не е уредена от АПК, и в тях страните могат да представят всички относими доказателства в подкрепа на твърденията си, да навеждат всякакви доводи в тяхна защита, да правят възражения и да се защитават с всички допустими от закона средства. Институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да се превърне обаче в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата – да е „обоснован и справедлив“, т.е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството.“
автор: адв. Весела Велинова
член на екипа на КК „Велинов и партньори“
