Давностният срок за изпълнение на глобата е 2 години

С тълкувателно решение № 2 от 12.04.2017 г. Общото събрание на І и ІІ колегии на Върховен административен съд окончателно даде отговор на въпроса „Кой давностен срок се прилага при изпълнение на административното наказание „глоба“ след прекъсване на давността в хипотезата на чл. 82, ал. 2 ЗАНН – този по чл. 171 ДОПК или този по чл. 82, ал. 1, б. „а“ ЗАНН?“. Според върховните съдии приложима е разпоредбата на ЗАНН, според която давността е 2 години.

Необходимостта от образуване на тълкувателно дело беше породена от противоречивата практика на административните съдилища до момента. Според една част от съдебните състави приложение намираше чл. 82 от ЗАНН, като специален по отношение на чл. 171, ал. 1 от ДОПК, т.е. приемаха, че давността е 2 години. Други състави постановяваха в решенията си, че давността е 5 години с аргумент, че след образуване на изпълнително производство редът за събиране на глобата е този по ДОПК, а институтът на давността по ДОПК е специален по отношение на този по ЗАНН, т.е. следва да се прилага той.

В действителност основата, върху която се формират двете противоположни мнения, е двойствената природа на глобата. От една страна тя представлява административно наказание, предвидено в чл. 13, б. „б“ от ЗАНН. Съгласно цитирания закон административното наказание „глоба“ не се изпълнява ако са изтекли две години от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието. Давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието, а след завършване на действието, започва да тече нова давност. На следващо място според чл. 162, ал. 2 от ДОПК вземанията по влезли в сила наказателни постановления (глоби) представляват публични държавни вземания, които съгласно чл. 171, ал. 1 от същия закон се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати задължението. Оказва се, че глобата освен административно наказание, е и публично вземане, каквито са и данъците, осигурителните вноски и митните сборове. Именно това обстоятелство е причината за постановяване на противоречива и спорна практика от различните административни състави.

Решението на върховните съдии за по-кратка изпълнителска давност при глобата, за разлика от останалите публични държавни и общински вземания, е мотивирано от факта, че глобата е административно наказание, резултат от упражнена административно-наказателна репресия. Докато в общия случай основанието и размерът на публичното вземане се определят в административен процес, основанието и размерът на глобата се определят в административно-наказателния процес, в който се прилагат не само общите принципи на административния процес, но и общите принципи на санкционното право. Имено спецификата на глобата като вид административно наказание е факторът, който е в основата на сравнително по-кратките давностни срокове за реализиране на административно-наказателната отговорност и за изпълнението на административното наказание.  Съществен аргумент при формиране на тълкувателното решение е, че удължаване на давността по тълкувателен път от две на пет години би било предпоставка за възникване на административен произвол. Такова удължаване противоречи на целите на административното наказание, визирани в чл. 12 от ЗАНН. Съгласно този текст административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани. Ако това въздействие не бъде осъществено в относително кратки срокове за леките нарушения, които се наказват с глоба, постигането на заложените в закона цели става по-трудно или невъзможно, което от своя страна обезсмисля и административно-наказателната репресия.

Не на последно място, доколкото глобата е резултат на реализирането на административно-наказателна репресия, не е оправдано тя да рефлектира върху правната сфера на административния нарушител прекалено дълго във времето. Затова, когато се разглежда правната природа на глобата, превес следва да има нейният характер на административно наказание, а не нейният характер на публично вземане.

 

автор: адв. Весела Велинова

член на екипа на КК „Велинов и партньори“ 

Verified by MonsterInsights