Искът за възстановяване на предишната работа се предявява в двумесечен срок от уволнението. Това постанови Общото събрание на Гражданската колегия на Върховен касационен съд в новото си тълкувателно решение.
Делото беше образувано в началото на 2014 г. за уеднаквяване практиката на съдилищата, тъй като съществуваха две задължителни решения на различни състави на ВКС, които подкрепяха две противоречиви становища. Според едното искът за възстановяване на работа по чл. 344, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда е обусловен от прекратяването на трудовото правоотношение от страна на работодателя. Предмет на този иск е незаконността на уволнението и произтичащата от това последица на неоснователно прекратяване на трудовия договор, поради което за предявяване на иска е приложим двумесечният срок. Позицията на другата група съдии от ВКС беше, че искът за възстановяване на предишната работа, като такъв със самостоятелно значение спрямо този за отмяна на незаконното уволнение, може да се предяви на общо основание в 3-годишния срок, който важи за всички останали трудови спорове. Разбира се, само ако искът за незаконното уволнение е уважен от съда. Изложени са мотиви, че искът за възстановяване на работа е акцесорен спрямо главния – за отмяна на заповедта за уволнение и признаване на уволнението за незаконно, но е самостоятелен иск и като такъв се ползва със самостоятелен давностен срок, който е 3-годишен.
Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС подкрепи първото становище и това решение вече е задължително за всички.
автор: адв. Весела Велинова
член на екипа на КК „Велинов и партньори“
