fbpx

Тълкувателно решение на ВКС относно отмяната на влезли в сила решения

През лятото на тази година беше публикувано Тълкувателно решение 7/2014 г., с което ОСГТК на ВКС се произнесе по няколко противоречиво решавани в практиката въпроса, свързани с производството за отмяна на влезли в сила съдебни решения (Глава 24 ГПК).

„Представлява ли основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение последващо тълкувателно решение, с което е дадено задължително тълкуване на приложим по делото закон в смисъл, различен от възприетия в решението?“ Това е първият въпрос, на който двете колегии дават отрицателен отговор. Обосновава се виждането, че такова последващо тълкувателно решение не може да се квалифицира като ново обстоятелство или ново писмено доказателство по смисъла на чл. 301 ал.1, т.1 ГПК, поради което не следва да бъде и основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение.

Вторият от разгледаните въпроси касае вписването на молбата за отмяна на влязло в сила съдебно решение, подлежащо на вписване. С тълкувателното решение става ясно, че самото вписване не е част от изискванията за редовност на молбата. Когато обаче то липсва – администриращият съд е длъжен да даде указания на молителя за извършването му. Неизпълнението на указаното от съда е основание за връщане на молбата.

Разяснение се дава и за това дали подлежат на отмяна по реда на Глава 24 от ГПК решенията на окръжния съд, постоновявани по жалби срещу действията на съдебни изпълнители. И тук ОСГТК отговаря отрицателно.

На четвърто място се поставя въпросът за приложимостта на производството по отмяна към влезлите в сила съдебни решения, постановени в производството по спорна администрация. Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии намира за правилно, че поради негодността на разглеждания вид решения да породят сила на пресъдено нещо и възможността им да бъдат изменяни или отменяни при наличието на предпоставки за това, те не подлежат на отмяна по реда на Глава 24 от ГПК.

Върховните съдии се произнесоха и по нееднозначно разрешавания досега в практиката въпрос относно това кои влезли в сила преграждащи определения подлежат на отмяна по реда на Глава 24 ГПК. Въпреки битуващите различни становища, ОСГТК се обединява около позицията, че определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, не подлежат на отмяна по чл. 307 ГПК. Изключение правят едиствено определенията за прекратяване на делото поради отказ от иска.

С тълкувателното решение се посочва ясно и категорично и какви са правомощията на ВКС в производството по чл. 307 ГПК, в хипотеза, при която молбата за отмяна е подадена след изтичане на указания в чл. 305 ГПК тримесечен срок. Според ОСГТК такава молба е процесуално недопустима и затова ВКС трябва да постанови определение, с което да я остави без разглеждане.

Сред разгледаните от двете колегии попада и въпросът за това чия е компетентността да се осъществи инстанционен контрол по отношение на разпореждане на първоинстанционен съд по чл. 306, ал.2 ГПК за връщане на молба за отмяна на влязло в сила решение. В съдебната практиката се споделят две виждания. Според едното от тях – кометентен да осъществи контрола е следващият по степен съд. Според другото, което е възприето за правилно и от ОСГТК, компетенстността в този случай принадлежи единствено на ВКС.

Последният от въпросите, включени в ТР 7/2014, засяга разпоредбата на чл. 307 ал.3 ГПК и регламентираната в нея възможност Върховния касационен съд да върне за ново разглеждане делото при уважаване на молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение в „надлежния съд“. В съдебната практика съществува противоречие във връзка с това кой е „надлежният съд“, на който трябва да се върне делото за ново разглеждане след отмяна на въззивното решение, независимо дали е влязло в сила като необжалвано, не е допуснато до касация или е оставено в сила с решение на ВКС. При едни и същи основания за отмяна на въззивното решение по чл. 303, ал.1, т.1, т.2, т.3 ГПК в едни случаи състави на ВКС постановяват връщане на делото за ново разглеждане на първоинсатнционния съд, а в други – на въззивния съд.

Тълкувателното решение слага край на спорното прилагане на закона, като постановява, че в отделните хипотези на чл. 303, ал.1 ГПК „надлежен съд“ не следва да се разбира еднозначно. При наличие на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно (чл. 303, ал.1, т.1 ГПК), след отмяната на влязлото в сила решение делото се връща за ново разглеждане на въззивния съд. В хипотезата на чл. 303, ал.1, т.2 ГПК, когато при отмяната на решение се установи неистинност на документ, на показанията на свидетел или заключение на вещо лице или когато се установи престъпно действие на страната, на неин представител, на член на състава на съда или на връчител, делото също трябва да се върне на въззивния съд. В случай, обаче, че установеното престъпно действие обосновава нищожност или недопустимост на първоинстанционното решение – делото се връща за разглеждане на първоинстанционния съд.

На въззивния съд се връща и дело в хипотезите по чл.303, ал. 1, т. 3 ГПК, когато отмененото решение е било основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение.

Независимо от основанието за отмяна, когато влязлото в сила решение е постановено от първоинстанционен съд, то се връща за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

 

Целият текст на тълкувателно решение може да прочетете тук:  http://www.vks.bg/Dela/OSGTK-TR07-14.pdf  

 

автор: Кристина Везенкова