fbpx

Промени в АПК предвиждат електронно правосъдие и модернизация на съдебните процедури

В края на месец юли 2017 г. на първо четене от парламента се прие Закон за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, включващ  важни и значими промени, целящи осъвременяване и ускоряване на административния процес и правораздаване.

Водещо в законопроекта е въвеждането на електронно правосъдие. Посредством електроницазията на връчване на призовки, книжа и съобщения, се цели ускоряване разглеждането на делата и предотрватяване случаите на неоснователното им отлагане. Ако измененията влязат в сила, кодексът ще бъде първият от трите процесуални закона, който по категоричен начин да въвежда уведомяването, съчетано с връчването на съответните документи и актове на съда, по електронен път.

Друга от предвижданите промени е по отношение на въведения през 2016 г. „административен договор“, като се прецизира уредбата му и ясно се посочват основанията за неговата недействителност. Този тип договор представлява писмено съглашение между административен орган и граждани или организации, по силата на което възникват, изменят се или се прекратяват права и задължения. Специфичното при него е, че поне една от страните винаги е субект на публичната власт. При разглеждането на спорове относно действителността му, административните съдилища ще бъдат натоварени със специална компетентност за разглеждане на дела с гражданскоправен характер.

Предлагат се и нововъведения в уредбата на института на споразумението. Такова могат да сключат страните в производството пред административните органи, ако текстовете му не противоречат на закона. С цел по – голяма яснота при прилагането на института, в чл.20 ал.1 АПК се дефинира понятието за споразумение. Допълнения в областта на споразумението се предвиждат и по отношение на неговата недействителност, като изрично се изброяват основанията за възникването и.

Законът за изменение и допълнение на кодекса съдържа и подробна уредба на института на мълчаливото съгласие. Създава се предпоставка за постепенен преход от презумпция за мълчалив отказ към презумпция за мълчаливо съгласие в подходящите за това случаи. Идеята е да бъде игнорирано бездействието на администрацията и рязко да се намали административната тежест.

Предлага се повишение на таксите при касационно обжалване по административни дела и при дела за отмяна на влезли в сила решения по административни дела. Промените предвиждат при административни дела с определен материален интерес таксата да се определя в размер на 1% от материалния интерес, но не повече от 3400 лева, а за суми над 10 млн. лева таксата да бъде до 9000 лева.
Сред предложените нововъведения е и изискване за приподписване на касационната жалба от адвокат, юрисконсулт или от жалбоподателя или негов представител, когато е лице с юридическо образование, като условие за редовност на сезирането на касационната инстанция. По този начин се цели да бъдат сведени до минимум нередовните оспорвания. Приподписването, като условие за редовност на касационната жалба, е част от Гражданския процесуален кодекс  (чл. 284, ал.2 ГПК) и вече от години работи успешно при граждански и търговски дела.

Друга от включените реформи по отношение на касационното обжалване, е регламентирането на възможност за провеждане на закрито съдебно заседание. Трябва да се има предвид, че страните вече са имали право на публично гледане на делото пред първата инстанция и касационният съд ще може да се запознае с протоколите от заседанията.

Ако бъдат окончателно приети, промените на Административнопроцесуалния кодекс, следва да влязат в сила от 01.01.2019 г.

 

автор: Кристина Везенкова