С Държавен вестник брой № 66 от 2023 г. беше приет Закон за изменение и допълнение на Търговския закон, като основната промяна е създаването на правната форма на Дружеството с променлив капитал, което ще наричаме за краткост „ДПК“. То е уредено в новата глава „Глава петнадесета „а“ от Търговския закон и представлява първото добавяне на нов вид търговско дружество от създаването на Търговския закон до момента.
ДПК е предвидено от законодателя с цел да се създаде правна форма, която отговаря на потребностите на бизнеса и по-специфично стартъп и иновативни компании, които желаят да привлекат инвеститори и да се разрастват, но все още са в ранен етап на развитието си, поради което не отговарят на нормативните изисквания за акционерните дружества (АД) и не разполагат с ресурса да учредят такова. Правната форма е съобразена с фактическата икономическа ситуация в страната. Голяма част от иновативните и модерни бизнеси търсят финансиране по начин, заимстван от Англосаксонската правна система – чрез набиране на средства, теглене на конвертируеми заеми и възможност за сътрудници на стартъпа да станат съдружници поради своя принос, както и свободно договаряне на разнообразни условия със съдружниците, които да отговарят на целите и плана за развитие на предприятието.
Новата „Глава петнадесета „а“ от Търговския закон предвижда изключително разширени правомощия за органите на ДПК, а словосъчетанието «освен ако е уговорено друго в дружествения договор» се явява лайтмотив на законодателната промяна – разпоредбите, които предвиждат това са многобройни, а целта видно е ДПК да бъде възможно най-свободно да определя правата и задълженията на съдружниците. С фигурата на ДПК, законодателят поставя по-сериозен акцент върху волята на съдружниците.
I. Какво Дружество е ДПК?
За да бъде ДПК, предприятието трябва да отговаря на следните изисквания:
- да има средносписъчен брой на персонала по-малък от 50 души;
- годишният оборот да не превишава 4 000 000 лева и/или стойността на активите да не превишава 4 000 000 лв.
От това следва, че ДПК може да бъде микро или малко предприятие. Дружеството може да бъде и еднолично (ЕДПК), но с оглед нормативната рамка, основната цел би следвало да бъде набирането на инвестиции и включването на съдружници с различни права и задължения, според нуждите на предприятието.
II. Капиталът и дяловете на ДПК.
Основната правна иновация, която фигурата на ДПА предоставя, е липсата на вписан капитал в Търговския регистър, доколкото той е променлив и се установява при разглеждането на годишния финансов отчет при приключването на финансовата година.
Капиталът на ДПК, подобно на дружеството с ограничена отговорност (ООД), се разпределя в дялове, които обаче имат минимална номинална стойност от 1 стотинка. Освен намалената номинална стойност на дяловете, при ДПК вече се предвижда дяловете да могат да бъдат от различни класове, подобно на акциите, които съставляват капитала в акционерните дружества (АД).
Основната промяна не се състои в занижената номинална стойност на дяловете, а именно в различните класове дялове, като всеки клас може да има особени права (привилегии) спрямо останалите класове. Законът изрично изброява някои видове привилегии – право на повече от един глас на дял, дялове без право на глас, гарантиран или допълнителен дивидент или ликвидационен дял, право на обратно изкупуване на дружествените дялове, както и други права, предвидени в дружествения договор. Така структурирана, разпоредбата позволява да бъдат предвиждани разнородни привилегии, съгласно нуждите и целите на предприятието. Разликата в правата не се отнася изключително до различните класове дялове – законодателят е предвидил, че някои конкретно и поименно определени от дружествения договор съдружници могат да имат право на вето или да упражняват правото си на глас с привилегия.
В тази връзка, дяловете в ДПК се прехвърлят свободно на трети лица, без нужда от одобрение от страна на останалите съдружници, освен ако е уговорено друго в дружествения договор. Въпреки това, фактически законодателят дава възможност на съдружниците сами да определят правилата по прехвърляне на дялове, доколкото всяко прехвърляне на дружествени дялове е непротивопоставимо на дружеството ако е извършено в разрез с клаузите на дружествения договор. Възможно е дори с дружествения договор да се уговори пълна забрана за разпореждане с дяловете за определен период от време, могат да се уговорят условия, при които прехвърлянето е задължително, право на предпочитателно изкупуване както и различни други привилегии или ограничения при разпореждането с дружествени дялове. Акцентът пада върху волята на съдружниците.
ДПК ще може и да придобива собствени дялове при условия и ред, предвидени в дружествения договор, но с императивно условие, че няма право да упражнява правата по тях.
С промените намират законодателна обосновка две и без това често използвани в практиката положения:
- т.нар. „конвертируем заем“ – по решение на Общото събрание, ДПК може да сключва договори за заем, които могат да се превърнат в дружествени дялове, или иначе казано – дружеството може да се финансира със заеми и в последствие, предоставените със заема средства да се превърнат в дялове от капитала;
- право на придобиване на дялове за лица в правоотношение с дружеството – когато ДПК разполага със собствени дялове, може да учреди на лица, с които е в правоотношение, право на придобиване на дялове, като определи условия, при които лицето може да упражни това право. В практиката това често се прави в дружества с ограничена отговорност като награда за лоялни и/или изключително полезни служители, но досега не е било обективирано в закона. На пръв поглед учреденото право е с оглед личността на лицето, доколкото не може да бъде прехвърляно, но за сметка на това е наследяемо.
III. Управление на ДПК
Органите на Дружеството са Общо събрание и управител или управителен съвет. С въвеждането на избор между управител или управителен съвет, законодателя дава възможност в ДПК да бъде избрано управление, сходно с това в дружество с ограничена отговорност (при управител) или управление по-сходно с това в акционерните дружества (при управителен съвет).
В случай, че е избран управителен съвет, той може да има изпълнителни членове, какъвто е случая с изпълнителните членове в Съвета на директорите на АД. Така законодателят е предоставил инструмент, с който евентуалното по-късно преобразуване на ДПК в АД да мине по-плавно. Алтернативно, в дружествения договор може да бъде предвидено дружеството да бъде управлявано подобно на дружество с ограничена отговорност – от един или повече управители, които да го представляват заедно или поотделно. Предоставеният избор гарантира по-голяма гъвкавост и адаптация към конкретните нужди на дружеството.
Доколкото фигурата на ДПК е създадена, за да бъде отговорено на нуждите на модерната икономика, законодателят е обърнал специфично внимание на електронното управление на дружеството като е предвидено свикване и участие в заседания на Общото събрание по електронен път, като електронната покана се изпраща в относително краткия 7-дневен срок преди датата на провеждане на Общото събрание. Така се избягва мудността, която е налице при свикване на Общо събрание на АД.
IV. Преобразуване
Както споменахме по-рано, ДПК е създадено, за да отговаря на нуждите на модерната икономика като взима предвид разпространените в практиката инвестиционни споразумения, които се подписват между инвеститори и стартъп и иновативни компании. В момента за постигане на същата цел, често се учредява ООД, сключват се инвестиционни споразумения, като логичната развръзка е Дружеството да се разрасне и в последствие да се преобразува в АД.
Фактически, вкарването на ДПК в закона създава правна рамка за вече съществуващи отношения. Именно затова са предвидени законовите прагове, описани в т. I. по-горе. Промените предвиждат, че когато при приемането на годишния финансов отчет Общото събрание установи, че тези прагове са преминати, ДПК следва в рамките на следващата финансова година да се преобразува в капиталово дружество по реда на Глава шестнадесета от Търговския закон. Когато дружество с променлив капитал участва в преобразуване, за него се прилагат правилата за персоналните дружества.
С оглед това, с ДПК е замислена правно-организационна форма, която е транзиторна и служи за определена цел, а именно постигане на определени резултати и преобразуване. Затова ДПК има както характеристики на АД, така и такива на ООД, а нормативната рамка го поставя в междинна позиция между двете. Доколко този замисъл действително ще се реализира ще се установи след като се види практическото приложение на нормативните текстове. Въпреки това, заинтересованите лица следва да имат предвид, че фактическите ползи от учредяването на ДПК са неразривно свързани с постигането на определени цели и последващото преобразуване.
Автор: Иван Фрегуля
