С Държавен вестник № 11 от 02.02.2023 г. бяха приети промени в Закона за медиацията и Гражданския процесуален кодекс, с които бе въведен института на задължителната медиация по някои видове спорове. Промените целят да намалят натовареността на съдилищата и да осигурят извънсъдебно и експедитивно решаване на възникналия спор по взаимно съгласие, както и да дадат спестят част от разноските за страните.
Промените влизат в сила от 01.07.2024 г.
I. Как ще бъде организирана процедурата по медиация?
Към всеки окръжен съд ще бъде създаден съдебен център по медиация с териториални поделения към районните съдилища. Тези центрове ще организират провеждането на процедурите по медиация.
Структурата и организацията на дейността на съдебните центрове по медиация ще бъдат определяни от Висшия съдебен съвет, което вкарва процедурата в лоното на съдебната власт, като фактически медиацията, когато се провежда ще се явява «първа инстанция» по определени спорове. «Първа инстанция» остава в кавички, защото страните ще продължат да имат възможност да водят стандартно триинстанционно съдебно производство ако сметнат, че медиацията не е подходящ инструмент за решаването на спора им.
Важно е да се отбележи, че за страните се предвижда единствено задължение да участват в първа среща с продължителност от един до три часа. След като тази среща бъде проведена, страните по спора могат да решат дали желаят да продължат процедурата по медиация или желаят да продължат съдебното производство.
Предвид задължителния характер на института, процедурата по медиация е освободена от държавна такса за гореописаната първа среща с продължителност от един до три часа.
В случай, че процедурата завърши с постигане на споразумение на страните, то може да бъде в писмена форма или под формата на съдебна спогодба по реда на чл. 234 ГПК., като съдът се произнася в 7-дневен срок от подаване на заявлението.
Процедурата по медиация може да бъде с максимална продължителност от 2 месеца от началото, като този срок може да достигне до 6 месеца по съгласие на страните. Медиатор може да бъде лице с юридическо образование, което отговаря на законовите изисквания, за да упражнява дейността.
II. В кои случаи е предвидена задължителна медиация?
Промените предвиждат следните две хипотези на задължителна медиация:
- Случаи, в които съдът е длъжен да задължи страните да участват в първа среща в процедура по медиация, а именно:
а) разпределяне на ползването на съсобствена вещ по чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността;
б) парични вземания, произтичащи от съсобственост по чл. 30, ал. 3 и чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността;
в) делба по чл. 34 от Закона за собствеността – в производството по извършване на делбата /втора фаза/;
г) изпълнение на задължения на собствениците, ползвателите или обитателите на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост по чл. 6 от Закона за управление на етажната собственост, за възстановяване на направени от отделен собственик разходи за ремонт на общи части на сградата по чл. 48, ал. 7 от Закона за управление на етажната собственост, както и за отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание или на незаконосъобразен акт на управителния съвет (управителя) на етажната собственост по чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от Закона за управление на етажната собственост;
д) изплащане на стойността на дружествен дял при прекратяване на участие в дружество с ограничена отговорност по чл. 125, ал. 3 от Търговския закон;
е) отговорност на управител или на контрольор на дружество с ограничена отговорност за причинени на дружеството вреди по чл. 142, ал. 3 и чл. 145 от Търговския закон.
2. Случаи, в която съдът може по свое усмотрение да задължи страните да участват в процедура по медиация, а именно:
а) развод по чл. 49 от Семейния кодекс;
б) разрешаване на спорове относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, личните отношения с детето и издръжката му по чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс;
в) изменение на мерките, свързани с упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, личните отношения с детето и издръжката му по чл. 51, ал. 4 и чл. 59, ал. 9 от Семейния кодекс;
г) разрешаване на разногласия по повод упражняване на родителските права и задължения по чл. 123, ал. 2 от Семейния кодекс;
д) определяне на мерки за лични отношения с бабата и дядото по чл. 128 от Семейния кодекс;
е) издръжка;
ж) парично или непарично вземане, произтичащо от договор, едностранна сделка, непозволено увреждане, неоснователно обогатяване или водене на чужда работа без пълномощие с цена на иска до 25 000 лв.;
з) съществуване, прекратяване, унищожаване или разваляне на договор или на едностранна сделка или за сключване на окончателен договор с цена на иска до 25 000 лв.;
и) собственост и други вещни права върху имот или за нарушено владение;
й) възнаграждения или обезщетения, произтичащи от трудови правоотношения, както и за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна и за възстановяване на предишната работа;
к) защита на членствени права в търговско дружество по чл. 71 от Търговския закон или за отмяна на решение на общото събрание на дружеството по чл. 74 от Търговския закон, както и искове по чл. 58, ал. 1 от Закона за кооперациите и по чл. 25, ал. 4 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел;
л) защита на права на интелектуална собственост по Закона за авторското право и сродните му права, Закона за патентите и регистрацията на полезните модели, Закона за марките и географските означения, Закона за промишления дизайн, Закона за топологията на интегралните схеми и Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни.
3. Законодателят е предвидил и изключения – случаи, при които, макар да са налице предпоставките за задължителна медиация, съдът не задължава страните да участват в нея, а именно:
а) процедурата по медиация е изключена за съответния вид спор със закон;
б) първото съобщение по делото не е връчено на ответника лично или чрез друго лице в предвидените от закона случаи, освен ако той бъде открит по-късно в хода на производството;
в) ответникът признае иска;
г) страна по делото е държавата или държавно учреждение;
д) страна по делото е потребител, с изключение на исковете за вземания, произтичащи от договор за банков кредит или свързани с него правоотношения, както и от договор за имуществено застраховане;
е) по делото са представени убедителни доказателства за извършено насилие над страна по делото от насрещната страна, за наличието на риск за живота или здравето на детето или за неговия най-добър интерес.
III. Особени правила при задължителната медиация.
Страните могат да бъдат задължени да участват в процедура по медиация във всеки момент от изтичането на срока за подаване на отговор на исковата молба до приключване на съдебното дирене. Страните могат да бъдат задължени да участват в процедура по медиация само веднъж в производството, като ако първоинстанционният съд е пропуснал да укаже на страните да участват в такава, то въззивната инстанция ги задължава да го сторят, при наличие на предпоставки за това.
Автор: Иван Фрегуля
