Велинов и партньори

Придаденото от законодателя през март 2018 г. обратно действие на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 от Закона за банковата несъстоятелност ще бъде подложено на конституционен контрол в рамките на Конституционно дело № 11/2018 г.

Конституционният съд допусна до разглеждане по същество искането на ОСТК на ВКС за установяване на противоконституционност на придаденото от законодателя обратно действие на чл. 59, ал. 5 от Закона за банковата несъстоятелност. Посочената разпоредба има ключово значение с оглед изхода на множеството висящи понастоящем дела, образувани от синдиците на „КТБ“ АД /н./ срещу кредитори на банката, извършили в периода 20.06.2014 г.-28.11.2014 г. прихващания със свои задължения към същата. От предстоящото произнасяне на КС зависи, дали ще се зачете погасителният ефект на тези прихващания, или извършилите ги кредитори на КТБ /н./ ще се превърнат в длъжници на масата на несъстоятелността.

1. Съдържание на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН преди и след измененията през 2014 г. и 2018 г.

Разпоредбата на чл. 59 от ЗБН регламентира реда и условията, при които кредитор може да извърши прихващане на вземането си със свое задължение към банката. Тази разпоредба и в частност ал. 5 от същата претърпя съществени изменения през ноември 2014 г. и март 2018 г.

Съгласно новата и актуална понастоящем редакция (в сила от 28.11.2014 г.) на чл. 59, ал. 5 ЗБН недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за частта, която всеки от тях би получил при разпределението на осребреното имущество, е всяко прихващане, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения, което е извършено от кредитор или от банката след началната дата на неплатежоспособността или след датата на поставянето на банката под специален надзор, включващ наложена мярка „спиране за определен срок изцяло или частично изпълнението на всички или на някои от задълженията й“, ако тази дата предшества началната дата на неплатежоспособността на банката.

По същество предходната редакция (в сила до 28.11.2014 г.) предвиждаше сходно основание за недействителност на прихващането на насрещни вземания между банката в несъстоятелност и неин кредитор, но само по отношение на прихващанията, извършени с изявление на самата банка. От това следва извод, че с изменението през ноември 2014 г. се разшири кръгът на лицата, чиито изявления за прихващане се квалифицират като относително недействителни – при новия режим в обхвата на разпоредбата попадат не само прихващанията, извършени от банката, но и такива, направени от неин кредитор. На измененото през ноември 2014 г. правило на чл. 59, ал. 5 ЗБН законодателят не придаде обратно действие.

С приемането на § 8 ПЗР от ЗИД на ЗБН (ДВ, бр. 22 от 2018 г.) беше направен опит повече от три години след изменението на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН да се коригира законодателният пропуск от 2014 г., като й беше придадено обратно действие, считано от 20.06.2014 г. С така придаденото обратно действия не само извършените от банката (каквато беше уредбата до 28.11.2014 г.), но и извършените от кредиторите на банката прихващания могат да бъдат обявени за относително недействителни и това правило се прилага за всички прихващания, извършени на и след 20.06.2014 г.

2. Съдебната практика по приложението на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН – преди и след измененията на закона

От приемането на Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 92 от 27.09.2002 г.) до настоящия момент същият не е намирал приложение спрямо други производства, освен – спрямо откритото с Решение № 664/22.04.2015 г. по т.д. н. № 7549 по описа на СГС, ТО, VI-4 състав производство по несъстоятелност за „Корпоративна търговска банка“ АД. В тази връзка съдебната практика по приложението на закона се формира именно по повод казуса „КТБ“. Първа инстанция по делата за попълване масата на несъстоятелността е окръжният съд по седалището на банката, а именно Софийски градски съд, а въззивна – Софийски апелативен съд.

В мотивите на решенията по искове по чл. 59, ал. 5 ЗБН (за обявяване относителна недействителност на извършени от кредитори на „КТБ“ АД /н./ прихващания) първоинстанционният съд нееднократно отбелязваше, че разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН е материалноправна, поради което и съгласно чл. 14, ал. 1 ЗНА само по силата на изрична законова разпоредба може да има обратно действие, т.е. да се прилага за правоотношения, възникнали и осъществени преди влизането й в сила. Последователно в практиката по прилагането на разпоредбата съдилищата приемаха, че по отношение на прихващанията, извършени преди 28.11.2014 г., приложение намира предходната редакция на чл. 59, ал. 5 ЗБН, тъй като с приетото през ноември 2014 г. изменение на закона на цитираната разпоредба не беше придадено изрично обратно действие. В тази връзка в голямата си част съдебните състави на СГС отхвърляха като неоснователни исковете на синдиците по чл. 59, ал. 5 ЗБН за обявяване на относителна недействителност на прихващанията, извършени до 28.11.2014 г. от кредитори на банката (при наличие на предпоставките на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 ЗБН и при липса на други законови ограничения).

Придаденото с § 8 от ЗИД на ЗБН (ДВ, бр. 22 от 13.03.2018 год.) ретроактивно действие на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН рефлектира съответно и върху съдебната практика. Голяма част от съдебните състави, които до момента отхвърляха исковете по чл. 59, ал. 5 ЗБН с гореизложените мотиви (за материалноправен характер на разпоредбата и липса на придадено обратно действие на същата), в свои решения след обнародваните на 13.03.2018 г. изменения започнаха да обявяват за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността извършените след 20.06.2014 г. прихващания от страна на кредитори на банката („КТБ“ АД /н./). В този смисъл е напр. Решение № 941 от 14.05.2018 г. по т. д. № 1021 / 2017 г. на ТО, VI-2 състав на СГС.

След измененията от март 2018 г. на ЗБН, обаче, съдебната практика не пое еднакъв курс на тълкуване и прилагане на закона. Редица първоинстанционни състави разглеждат и анализират цитираното законодателно изменение в контекста на разпоредбата на чл. 5, ал. 4 КРБ и на чл. 1, ал. 1 от Протокол 1 към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Разпоредбата на чл. 5, ал. 4 КРБ предвижда, че „международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната, като те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат“. На това основание част от първоинстанционните състави приемат, че § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН, обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., с който на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 е придадено ретроактивно действие, противоречи на чл. 1, ал. 1 от Протокол 1 към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /“Защита на собствеността“/. Текстът на цитираната разпоредба гласи: „Всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своите притежания. Никой не може да бъде лишен от своите притежания освен в интерес на обществото съгласно условията, предвидени в закона и общите принципи на международното право. Предходните разпоредби не накърняват по никакъв начин правото на държавите да въвеждат такива закони, каквито счетат за необходими за осъществяването на контрол върху ползването на притежанията в съответствие с общия интерес или за осигуряване на плащането на данъци или други постъпления или глоби.“ Разпоредбата на § 8 от ЗИД на ЗБН засяга вземания, които кредитори на „КТБ“ АД /н./ притежават срещу банката. Вземанията представляват права с имуществено изражение и според някои първоинстанционни състави тези права попадат в приложното поле на понятието „притежания“ по смисъла на чл. 1 от Протокол 1 към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Като основание да не зачетат придаденото през 2018 г. ретроактивно действие на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН някои първоинстанционни състави сочат: 1) примата (предимството) на ратифицираните и влезли в сила международни договори (каквато е и ЕКЗПЧОС) пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат, 2) засягане на право на кредитора с активно вземане, осъществил прихващане с вземане на вече несъстоятелната банка, а именно – правото му на притежание, попадащо в обхвата на защита по чл. 1 от Протокола и 3) липсата на балансираност при отчитане на обществения и частен интерес. Поради гореизложените основания,  при приложението на чл. 59, ал. 5 ЗБН и след изменението на разпоредбата през 2018 г. част от първоинстанционните състави приемат, че относителната недействителност на този вид сделки (прихващания, извършени от кредитори на банката) следва да се регулира от нормата в редакцията й към момента на извършване на прихващането, като извън обхвата й попадат извършените до 28.11.2014 г. от кредитори на банката прихващания. В този смисъл са например: Решение № 917 от 08.05.2018 г. по т. д. № 1593 / 2017 г. на ТО, VI-6 състав на СГС; Решение № 803 от 19.04.2018 г. по т. д. № 1501/2017 г. на ТО, VI-10 състав на СГС.

В съдебната практика се изтъкват и доводи за редица допуснати нарушения на Закона за нормативните актове в процеса по предлагане и гласуване от законодателя на правилото на § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН (ДВ, бр. 22 от 2018 г.). Съображения в тази връзка са изложени и в правната доктрина. В своята статия „Законът за изменение и допълнение на закона за банковата несъстоятелност (ДВ, бр. 22 от 2018 г.) и противоречията на неговите разпоредби с Конституцията“, публикувана в „Сиела Норма“ на 15.05.2018 г., авторите проф. д.ю.н. Методи Марков и проф. д-р Валентина Попова допълнително сочат, че „чрез разпоредбата на § 8 от ЗИДЗБН законодателят пряко навлиза в правомощията на съда относно решаването на казусите по чл. 59, ал. 5-7 ЗБН, което е видно от мотивите, изложени в стенограмата от заседанието на Правната комисия от 31.01.2018 г.“ и правят извод, че е нарушен основният конституционен принцип за разделение на властите.

3. Искане на Търговската колегия на Върховния касационен съд за обявяване противоконституционност на § 8 от П3Р на ЗИД на Закона за банковата несъстоятелност (обн. – ДВ, бр. 22 от 13.03.2018 г.)

На 29.05.2018 г. на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 вр. чл. 150, ал. 1 от КРБ Търговската колегия на Върховния касационен съд сезира Конституционния съд на Република България с искане за обявяване противоконституционност на § 8 от П3Р на ЗИД на Закона за банковата несъстоятелност (обн. – ДВ, бр. 22 от 2018 г.) в тази негова част, с която се определя начална дата 20.06.2014 год., като дата, от която се прилагат чл. 59 ал. 5 и ал. 6 от Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН).

В искането се поддържа, че предвиденото обратно действие в § 8 от ЗИДЗБН (ДВ, бр. 22/13.03.2018 год.) е противоконституционно поради:

• Противоречие с принципите за правова държава (чл. 4, ал. 1 от КРБ): Съдиите от ТК на ВКС считат, че „с приемането на оспорената част на § 8 от ПЗР на ЗИДЗБН (ДВ, бр. 22/2018 г.) законодателят е преуредил приключени към момента на изменение на закона правоотношения, което е в разрез с принципа на чл. 4, ал. 1 от Конституцията, въвеждащ противоконституционност на правни норми, нарушаващи правната сигурност, погасяващи придобити права и рушащи доверието в правната система.“ В мотивите си ОСТК на ВКС сочи, че в резултат на оспорваните изменения в уредбата, следва, че е „предоставена възможност на синдика, Фонда или на кредитор с конкурентно вземане да предявят искове за прогласяване за недействителни по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността на прихващания, при които кредитор на банката е погасил през периода 20.06.2014 – 28.11.2014 г. свои задължения към нея чрез прихващане със свое насрещно вземане. Последицата от уважаване на такива искове би била, че спрямо кредиторите на масата на несъстоятелността и спрямо синдиците на банката, прихващането би се считало за нестанало. В тази хипотеза вземането на банката спрямо кредитора би възобновило съществуването си и би станало незабавно изискуемо (по арг. от чл. 23, ал. 1 ЗБН). Същевременно, обаче, вземането на кредитора към банката, което е било прихванато, не би било възобновено. Нещо повече, то би се считало за погасено съгласно чл. 110, ал. 1 ЗБН – поради непредявяването му по реда и в сроковете на чл. 63 и сл. ЗБН. Причина за непредявяването му е зачетеното от кредитора погасително действие на извършеното прихващане.“ Съгласно изложените от ВКС мотиви, по силата на придаденото обратно действие с § 8 от ПЗР на ЗБН, кредиторът на банката със заявено за прихващане по реда на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 ЗБН и вече прихванато и погасено вземане, би се превърнал в неин длъжник, без да има възможност да реализира своето вземане в това или което и да е друго производство, защото последицата по чл. 110 ал.1 ЗБН (аналогично чл. 739, ал. 1 ТЗ) е погасяване на самото материално право, а не само – на правото на иск. С това според ВКС е „нарушено изискването за правова държава в материалноправен смисъл, а именно законодателството да отговаря на принципа на стабилност и предвидимост“.
• Накърнено равенство на гражданите пред закона (чл. 6, ал. 2 от КРБ) и принципа на състезателност на страните в съдебния процес (чл. 121, ал. 1 КРБ). Съгласно чл. 121, ал. 1 от Конституцията на Република България, съдилищата осигуряват равенство и условия за състезателност на страните в съдебния процес. Защитата на правната сигурност и равенството на правата на страните е не само конституционен принцип, залегнал в чл. 6, ал. 2 от Конституцията, а и основен принцип на практиката на СЕС. В случая преуреждането ех tunc (с обратна сила) на завареното материално правоотношение влошава правното положение на едната от страните по него и създава права за другата. За реализирането на материалното право на едната страна (прогласеното за непогасено вземане) е предоставена и допълнителна процесуална възможност да стори това, а именно: с изменението на чл. 62, ал. 1 ЗБН съгласно § 3 от ПЗР на ЗИДЗБН (ДВ бр.22/2018 г.) срокът за предявяване на посочените искове е удължен от две на пет години. Липсва симетрична промяна в сроковете за предявяване на вземанията, тъй като за насрещната страна по материалното правоотношение (кредитора на КТБ /н./) се преклудира възможността за реализация на вземането в производството по несъстоятелност. Преклудира се и възможността на тази страна да предяви вземането си в друго съдебно производство. В мотивите си ВКС сочи, че е недопустимо страни в съдебното производство да бъдат поставяни в различно правно положение по отношение па материалноправните основания за разглеждане на спора и по този начин да се окажат в по-тежко положение за защита на правата си.
• Противоречие с чл. 17, ал. 1 от Конституцията на Република България, гарантиращ правото на собственост. Според изложеното от ВКС, с придаденото обратно действие на регулираща ги материалноправна норма се накърняват придобитите права, без изменението на закона да е обусловено от защита на важен обществен интерес, нито неотложна необходимост от такова изменение. Собственикът на вземането (кредитор на банката) в определени от закона случаи има правото на избор относно способа за неговото удовлетворяване – дали да го предяви (по реда и в сроковете на чл. 63 и сл. ЗБН), или да го заяви за прихващане (при наличие на предпоставките по чл. 59 ал. 1 и ал. 2 ЗБН). Поради изместването назад във времето на действието на критериите за недействителност (съгласно § 8 на ПЗР на ЗИДЗБН), тези от кредиторите, които разчитайки на погасителния ефект на действително прихващане, не са предявили вземането си по реда и в сроковете на чл. 63 и сл. ЗБН, губят правото си на собственост върху него, без възможност за защитата му по друг ред.

Искането на ОСТК на ВКС за установяване на противоконституционност на § 8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закон за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 22 от 13.03.2018 г.) в частта: „чл. 59 ал. 5 и ал. 6 се прилагат от 20.06.2014 г.“ е депозирано в Конституционния съд на РБ  на 29.05.2018 г. и въз основа на него е образувано конституционно дело № 11/2018 г. с докладчик – конституционния съдия Цанка Цанкова. С определение от 03.07.2018 г. Конституционният съд на Република България допусна искането за разглеждане по същество.

Като заинтересовани институции по делото КС конституира: Народното събрание, Президента на Република България, Министерския съвет, министъра на финансите, министъра на правосъдието, Комисията за финансов надзор, Омбудсмана, Върховния административен съд, Българска народна банка, Фонд за гарантиране на влоговете в банките и Висшия адвокатски съвет, които в 30-дневен срок могат да представят становища по предмета на делото.

С определението от 03.07.2018 г. е отправена покана за становище по предмета на делото в 30-дневен срок до: Асоциация на банките в България, Национален съюз на синдиците, Асоциация на синдиците в България, Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата, Институт за пазарна икономика, Фондация “Български адвокати за правата на човека“ и Асоциация за европейска интеграция и права на човека.

По преценка на КС, на основание чл. 20а, ал. 3 ПОДКС са отправени покани да дадат писмено правно мнение по предмета на делото следните изтъкнати специалисти от науката и практиката: проф. д.ю.н. Ангел Калайджиев, проф. д-р Анелия Мингова, проф. д-р Валентина Попова, проф. д-р Григор Григоров, проф. д-р Даниел Вълчев, проф. д-р Огнян Герджиков, проф. д-р Огнян Стамболиев, проф. д-р Пенчо Пенев, проф. д-р Поля Голева, проф. д-р Силви Чернев, проф. д-р Тенчо Колев и доц. д-р Анета Антонова.

Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 4 от Закона за КС, когато прецени, че събраните доказателства са достатъчни, съдът следва да се произнесе с решение в двумесечен срок.

4. Спиране на висящите съдебни производства, имащи за предмет искови претенции на основание чл. 59, ал. 5 ЗБН

Съобразно специалната разпоредба на чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК допускането до разглеждане по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим по делото закон, е основание за спиране на съдебното производство. Следователно след постановяване на цитираното Определение от 03.07.2018 г. на КС съдебните производства, имащи за предмет искове по чл. 59, ал. 5 и ал. 6 от ЗБН, следва да бъдат спрени до приключването на конституционно дело № 11/2018 г. Спирането на делата на това основание не настъпва автоматично по силата на закона, а – по изрично разпореждане на съда (с определение по чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК).

 

автор: адв. Кристина Терзийска,

член на екипа на КК „Велинов и партньори“