fbpx

Акцентите в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение

С брой 28 от 24.03.2020 г. на „Държавен вестник” беше обнародван Законът за мерките и действията по време на извънредното положение (ЗМДВИП), обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. В Преходните и заключителните разпоредби на закона е предвидено, че същият влиза в сила от 13 март 2020 г., с изключение на чл. 5, § 3, § 12, § 25 – 31, § 41, § 49 и § 51, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“, и се прилага до отмяна на извънредното положение. Това означава, че законът ще има обратно действие и предвидените в него мерки и действия ще се считат за приложими от 13.03.2020г. до приключване на извънредното положение. Обратното действие е неприложимо само за изрично посочените разпоредби (чл. 5, § 3, § 12, § 25 – 31, § 41, § 49 и § 51). Те влизат в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник”, т. е. от 24.03.2020г.

С оглед на извънредното положение в страната, са предвидени редица мерки и действия, целящи облекчаване неблагоприятното положението, в което са поставени гражданите и юридическите лица в резултат на създалата се в страната ситуация с COVID 19.

По-долу ще посочим някои от най-важните моменти, засягащи съществено гражданския оборот и сферата на бизнеса:

  1. Мерки и действия в сферата на съдебните, административните, изпълнителните и нотариалните производства.

В чл. 3 от ЗМДВИП е предвидено, че за периода от 13.03.2020г. до отмяна на извънредното положение спират да текат определени срокове, предвидени в други закони. Това означава, че за периода на извънредното положение се преустановява тяхното действие и свързаните с изтичането на срока последици. След отмяната на извънредното положение съответният срок продължава да тече от там, от където е бил спрян. Ефектът на спирането на сроковете в извънредно положение е запазване на статуквото от преди въвеждане на извънредното положение. В обсега на тази разпоредба са включени:

  1. процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по наказателни производства, по Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест и производства, свързани с мерки за принуда;
  2. давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по Наказателния кодекс и Закона за административните нарушения и наказания;
  3. сроковете за изпълнение на указания, дадени от административен орган на страни или участници в производства, с изключение на производствата по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове;
  4. сроковете по глава пета, раздел I и III, глава осма, раздел V, глава десета и глава дванадесета, раздел I, II и IV от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, с изключение на срока по чл. 38, ал. 1, т. 2 от същия закон;
  5. сроковете по чл. 175в, ал. 1 – 3 от Закона за съдебната власт, с изключение на срока по чл. 175в, ал. 1, т. 2 от същия закон.

Освен спирането на сроковете по изпълнителните производства, в чл. 5 от ЗМДВИП е предвидено, че се спират и всички обявени публични продани и въводи във владение, обявени от държавните и частните съдебни изпълнители. Това означава, че за периода на извънредното положение няма да бъдат насрочвани публични продани и въводи във владение, а насрочените такива няма да се проведат. За насрочените наново публичните продани и въводите във владение, след отмяна на извънредното положение, няма да се дължат нови такси и разноски.

По време на извънредното положение се преустановява предприемането на някои принудителни действия, а именно няма да бъдат налагани запори на банкови сметки на физически лица и на лечебни заведения, запори върху трудови възнаграждения и пенсии, обезпечителни мерки върху медицинска апаратура и оборудване, както и извършването на описи на движими вещи и недвижими имоти, собственост на физически лица. Изключение ще бъдат само делата, свързани с изпълнението на задължения за издръжка, за вреди от непозволено увреждане и за вземания за трудови възнаграждения. Тази мярка, обаче, не изключва изпълнението по вече наложени запори. По отношение на тях приложими остават общите разпоредби.

Освен спирането на сроковете, в ЗМДВИП (чл. 4) се предвижда и удължаването с 1 месец от отмяна на извънредното положение на сроковете, които изтичат по време на извънредното положение и са свързани с упражняване на права или изпълнение на задължения на частноправни субекти. Това означава, че в определени случаи частноправните субекти получават допълнително едномесечен гратисен период, в който могат да реализират своите права и да изпълнят своите задължения. Посоченото удължаване на срока важи също и за действието на административните актове, изтичащо по време на извънредното положение.

Тъй като визираното в чл. 4 от ЗМДВИП удължаване на срокове не конкретизира определени случаи, може да обхване голям брой хипотези, поради което ще бъде необходимо всеки отделен случай да бъде разгледан конкретно и да се направи преценка дали въпросното удължаване на срока е приложимо към него.

За периода на извънредното положение се ограничават нотариалните производства като ще могат да бъдат извършвани само такива, които се считат за неотложен случай. Законът, обаче, не посочва кои случаи счита за неотложни, поради което за всеки отделен случай ще се прави конкретна преценка. С оглед на това, че не се преустановява напълно нотариалната дейност, Нотариалната камара има задължение да осигури дежурни нотариуси при съотношение най-малко един нотариус на 50 000 жители за съответния район.

  1. Мерки и действия, касаещи бизнеса.

2.1. Законодателни мерки, касаещи работодателите. 

  1. Възможност за въвеждане на дистанционна форма на работа едностранно от работодателя.

Чл. 7, ал. 1 от ЗМДВИП и новосъздаденият чл. 120б от Кодекса на труда предвиждат право на работодателя, в зависимост от специфичния характер на работа и възможността за нейното обезпечаване, да възлага надомна работа и/или работа от разстояние на работниците и служителите си без тяхно съгласие, освен когато това е невъзможно. В този случай се изменя само мястото на работа, без да се променят другите условия по трудовия договор. Въвеждането на посочените форми на дистанционна работа се извършва със заповед на работодателя, в която се определят условията и редът за възлагане, изпълнение и контрол на работата.

  1. Преустановяване на работата при обявено извънредно положение.

В Кодекса на труда е създаден нов чл. 120в, който урежда две хипотези на преустановяване на работа на предприятието работодател при обявено извънредно положение.

От една страна, законът разграничава случаите, при които работата на предприятието или част от него е преустановена със заповед на държавен орган /какъвто е случаят със Заповед РД-01-124 от 13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването, по силата на която се въведе забрана за посещаване на редица търговски обекти – ресторанти, барове, заведения за бързо обслужване и т.н., както и забрана за провеждане на редица дейности и масови мероприятия/. В тази хипотеза работодателят е длъжен да не допуска работниците или служителите до работните им места за периода, определен в заповедта.

Втората хипотеза касае случаите, при които дейността на предприятието не е преустановена със заповед на държавен орган, но законът дава право на работодателя, при обявено извънредно положение, сам да издаде заповед, с която да преустанови работата на предприятието, на част от него или на отделни работници и служители, за целия период или за част от него до отмяната на извънредното положение. Основната идея тук е предприятия, по отношение на които не е налице забрана за извършваната от тях дейност, но последната пркатически е значително засегната от извънредната обстановка в страната, да преустановят изцяло или частично работа и да се възползват от предвидените от държавата компенсационни мерки, описани подробно по-долу.

С новата разпоредба на чл. 267а от Кодекса на труда изрично се предвижда, че за времето на преустановяване на работата, независимо дали същата е преустановена със заповед на работодателя или със заповед на държавен орган, работникът или служителят има право на брутното си трудово възнаграждение.

  1. Отпуски

3.1. Възможност за предоставяне от работодателя до ½ от платения годишен отпуск

В чл. 7, ал 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение е предвидено право на всеки работодател по време на извънредното положение да предостави до една втора от платения годишен отпуск на работника или служителя без негово съгласие.

Не се допуска предоставяне от работодателя ползването на неплатен отпуск без съгласието на работника или служителя.

3.2. Възможност за предоставяне ползването на целия платен годишен отпуск на работниците и служителите от работодател, преустановил работа

Това право се предоставя на работодател, който е преустановил работа /изцяло или частично/ със собствена заповед или по силата на заповед на държавен орган – съгласно новосъздадения чл. 120в. от Кодекса на труда.

Ал. 1 на новосъздадения чл. 173а от Кодекса на труда предвижда, че когато поради обявено извънредно положение със заповед на работодателя или със заповед на държавен орган е преустановена работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители, работодателят има право да предостави целия платен годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие, включително на работник или служител, който не е придобил 8 месеца трудов стаж.

3.3. Категории работници и служители, по чието искане работодателят е длъжен да предостави ползването на платен годишен отпуск или неплатен отпуск:

Според ал. 2 на новия чл. 173а от Кодекса на труда работодателят е длъжен да разрешава ползването на платен годишен отпуск или на неплатен отпуск при обявено извънредно положение по искане на следните категории работници и служители:

  1. бременна работничка или служителка, както и на работничка или служителка в напреднал етап на лечение ин-витро;
  2. майка или осиновителка на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му;
  3. работник или служител, който е самотен баща или осиновител на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му;
  4. работник или служител, който не е навършил 18-годишна възраст;
  5. работник или служител с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто;
  6. работник или служител с право на закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 2 и 3

 4. Въвеждане на непълно работно време от работодателя

С изменение на чл. 138а от КТ се дава право на работодателя да установи в предприятието или в негово звено за целия период на обявено извънредно положение или за част от този период непълно работно време за работниците и служителите, които работят на пълно работно време. Продължителността на работното време в този случай не може да бъде по-малка от половината от законоустановената за периода на изчисляване на работното време, т.е. не по-малко от 4-часов работен ден. На работниците и служителите, които работят при въведено непълно работно време, се дължи по-ниско трудово възнаграждение, пропорционално на продъжителността на работното време. 

Въвеждането на непълно работно време става въз основа на заповед на работодателя, която следва да се сведе до знанието на работниците и служителите

  1. Поемане на част от икономическите последици от държавата

Съгласно § 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, по време на действието му, но за срок не по-дълъг от три месеца, Националният осигурителен институт превежда 60 на сто от размера на осигурителния доход за месец януари 2020 г. за лица, осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване от осигурители, отговарящи на критерии, определени с акт на Министерския съвет. Средствата се превеждат по банков път на съответния осигурител в срок до 5 работни дни въз основа на предоставена от Агенцията по заетостта писмена информация.

В случай че осигурителят не изплати пълния размер на трудовото възнаграждение на работниците и служителите, за които са получени средствата, той ги възстановява

Тепърва предстои определяне от страна на Министерски съвет на критериите, на които следва да отговарят осигурителите, за което ще Ви информираме своевременно.

  1. В сила от 24.03.2020 г. до отмяна на извънредното положение не се налагат запори върху трудови възнаграждения.

С оглед на обстоятелството, че извънредното положение наложи голяма част от бизнеса да преустанови своята дейност, в ЗМДВИП се предвиди облекчение за всички физически и юридически лица във връзка с изпълнението на задълженията си за плащане, като до отмяната на извънредното положение няма да се прилагат последиците от забава за плащане. Това означава, че за периода на извънредното положение не се начисляват лихви и неустойки за забава. Също така не могат да бъдат приложени правилата за обявяване на  предсрочна изискуемост, разваляне на договор и изземване на вещи.

2.2. Законодателни мерки, касаещи сферата на обществените поръчки.

  • Изключения от приложното поле на ЗОП – чл. 13, ал. 1 от закона

В закона е предвидено, че считано от 13.03.2020 г. разпоредбите на Закона за обществените поръчки не се прилагат при:

  • закупуване от възложителите на хигиенни материали, дезинфектанти, медицински изделия и лични предпазни средства, необходими за обезпечаване на противоепидемичните мерки;
  • закупуване на медицински изделия, медицинска и лабораторна апаратура, необходими за диагностика и лечение на заразените пациенти, консумативите за тях, както и дейности, свързани с внедряването им;
  • възлагане на дейности по обезвреждане на пестициди и болнични отпадъци съгласно Наредба № 1 за изискванията към дейностите по събиране и третиране на отпадъците на територията на лечебните и здравните заведения (обн., ДВ, бр. 13 от 2015 г.; изм., бр. 102 от 2018 г.).

Законодателят е предвидил посоченото отклонение от принципите на свободна конкуренция, публичност и прозрачност с оглед гарантиране на по-високи ценности – а именно защитата на живота и здравето, съответно – нуждата от бързина в контекста на извънредното положение и обстановка на пандемия. За описаните доставки и услуги възложителите не следва да откриват процедури или други по-облекчени форми на възлагане по реда на ЗОП (напр. обява или покана до определени лица). Поради изключването от приложното поле на посочените дейности следва, че възложителите нямат задължения за издаване и публикуване на решения/обявления/обяви и др. във връзка с необходимостта от закупуване на посочените материали, химикали, изделия и апаратура или възлагане на дейностите по обезвреждане на пестициди и болнични отпадъци. Възложителите нямат задължение да определят срокове за предоставяне на оферти, да извършват подбор между различни технически и ценови предложения и т.н. Следователно, на база коментираното изменение, възложителите имат право да преминат директно към сключване на договор с изпълнител, подбран по тяхна преценка и при условия – договорени свободно, без спазване на формалностите и ограниченията на ЗОП. Не се прилагат и правилата за публикуване на документи в АОП и/или в Профила на купувача.

  • Изключения от изискванията на Наредбата за условията и реда за съставяне на списък на медицинските изделия по чл. 30а от Закона за медицинските изделия и за определяне на стойността, до която те се заплащат

В допълнение към горецитираните правила, с разпоредбата на чл. 14 и считано от 13.03.2020 г., законодателят е предвидил, че при закупуване на медицински изделия, необходими за обезпечаване на противоепидемичните мерки, както и за лечението и диагностиката на заразените пациенти не се прилагат изискванията на глава трета, раздел II от Наредбата за условията и реда за съставяне на списък на медицинските изделия по чл. 30а от Закона за медицинските изделия и за определяне на стойността, до която те се заплащат, когато закупуването е със средства от държавния бюджет чрез бюджета на:

– Министерството на здравеопазването,

– бюджета на лечебните заведения по чл. 5 от Закона за лечебните заведения (а именно: Центровете за спешна медицинска помощ, центровете за трансфузионна хематология, лечебните заведения за стационарна психиатрична помощ, центровете за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания, както и лечебните заведения към Министерския съвет, Министерството на здравеопазването, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията) и

– със средства на лечебните заведения с държавно и/или общинско участие по чл. 9  от Закона за лечебните заведения (а именно: лечебните заведения за болнична помощ като: болница за активно лечение; болница за продължително лечение; болница за рехабилитация; болница за продължително лечение и рехабилитация, вкл. университетски болници) и чл. 10 от Закона за лечебните заведения (а именно:  център за спешна медицинска помощ; център за трансфузионна хематология; център за психично здраве;  център за кожно-венерически заболявания; комплексен онкологичен център; дом за медико-социални грижи за пълнолетни лица; център за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания; хоспис; диализен център; тъканна банка).

закупуването да се договаря по реда на ЗОП и спецификацията да се изготвя от специално сформиран за целта екип (чл. 35 от Наредбата);

  • Отлагане на началната дата за въвеждане на електронната платформа ЦАИС ЕОП

В § 12, който е в сила от 24.03.2020 г., е предвидено, че редът за възлагане, действал до 01.11.2019 г., следва да се прилага за обществените поръчки, открити до един месец след отмяната на извънредното положение от всички възложители, за които задължението за използване на ЦАИС ЕОП беше предвидено да влезе в сила от 01.04.2020 г.

Предвидени са само няколко разпоредби, в сила от 01.01.2020 г., които да се прилагат, независимо, че възлагането не е чрез ЦАИС ЕОП (например такива са новите стойностни прагове от началото на 2020 г., новите правила във връзка с изискуемите документи при сключване на договор и др., които и понастоящем се прилагат в редакцията от 1 януари 2020 г.).

  • Възможност за предоговаряне на сроковете в договори за обществени поръчки

В чл. 13, ал. 2 от закона (в сила от 13.03.2020 г.) е предвидено, че по искане на изпълнител на обществена поръчка може да бъде предоговорен срокът за изпълнение, но не повече от срока на действие на извънредното положение. Това правило въвежда едно отклонение от специалните и строго ограничени възможности за изменение на договор за обществена поръчка по чл. 116 от ЗОП.  Същото предоставя възможност (не и задължение) на страните по договор за обществена поръчка, да предоговорят срока за изпълнение на същия по инициатива на изпълнителя.

Законодателят е въвел ограничение при прилагане на посоченото правило – уговорката за удължаване на срока за изпълнение да е за „не повече от срока на действие на извънредното положение”. Така формулирана, разпоредбата не дава пълна яснота относно периода на удължаване. Тъй като не е предвидил, че срокът за изпълнение се удължава „със” срока на извънредното положение,  строго формално, разпоредбата би следвало да се тълкува в смисъл, че изпълнението може да се отложи до изтичане на срока на извънредното положение. С оглед целта на настоящия закон, би следвало обаче, да се приеме, че законодателят е имал предвид, сроковете за изпълнение да може да се удължат със срока на действие на извънредното положение. При възникване на конкретен казус в тази връзка препоръчваме да се направи допълнителен анализ на съответния договор и заложените в него срокове, за да се направи преценка относно възможностите за предоговаряне на сроковете за изпълнение.

2.3. Законодателни мерки, касаещи отпускането на безвъзмездна финансова помощ.

В сферата на предоставянето на безвъзмездна финансова помощ със средства, отпуснати от Европейските структурни и инвестиционни фондове, са въведени редица мерки, които позволяват на управляващите органи едностранно, по тяхна преценка, да изменят изискванията, свързани с предоставянето на безвъзмездната помощ в периода на извънредното положение. В този смисъл, те могат да:

  1. изменят едностранно договори за безвъзмездна финансова помощ съобразно необходимостта от мерки при криза, включително да увеличават размера на договорената безвъзмездна финансова помощ;
  2. отпускат безвъзмездна финансова помощ при опростени правила, включително без публикуване на покана за набиране на предложения;
  3. увеличат общия ресурс по операциите над одобрените от комитета за наблюдение по схемите, по които са допустими мерки, в условията на извънредни ситуации и при хипотезата на т. 1.
  4. да намалят сроковете по чл. 28, ал. 1, т. 1 и чл. 44, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове.

3. Мерки и действия в сферата на социалната политика.

С цел облекчаване финансовото положение на гражданите, ЗМДВИП предвижда удължаване на срока, от 10 на 20 дни, за заплащане дължимите суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия на битови клиенти. Предвижда се, че сроковете могат да бъдат променяни с мотивирана заповед на министъра на енергетиката по предложение на Националния оперативен щаб, при отчитане на финансовата стабилност на сектор „Енергетика“, с цел гарантиране на енергийната сигурност.

Също така, преустановяват се всички планови ремонти, свързани с временно преустановяване на преноса на електрическа енергия, с изключение на ремонтни дейности за отстраняване на възникнали аварии, с цел възстановяване на снабдяването с електрическа енергия на потребителите.

В ЗМДВИП се предвиждат мерки и предприемането на действия в сферата на социалното подпомагане. В тази връзка, за периода на извънредното положение, е прието, че за получаването на месечни социални помощи и месечни семейни помощи няма да се прилагат някои от предвидените в съответните закони изисквания. Освен това, предвидено е удължаването на някои срокове по Закона за семейните помощи за деца след отмяната на извънредното положение.

С цел непрекъсваемост на учебния процес, ЗМДВИП въвежда мерки в сферата на образованието. Предвижда организирането обучения, както и подкрепа за личностно развитие от разстояние в електронна среда чрез използване на средствата на информационните и комуникационните технологии.

Във връзка с предвидените в ЗМДВИП мерки и действия, са обнародвани изменения и допълнения в други закони. Промени касаят Кодекс на труда, Кодекс за социалното осигуряване, Закона за лечебните заведения, Закона за акцизите и данъчните складове, Закон за чужденците в Република България, Закона за електронните съобщения, Закон за държавния служител, Закона за държавния бюджет, Закона за държавната собственост, Закона за вероизповеданията, Наказателен кодекс.