С решение от 27.10.2020 г. Върховният касационен съд осъди община Летница да заплати 100 000 лв. обезщетение на близките на един от двамата загинали през 2015 г. вследствие на срутище на екопътеката до Крушунските водопади. Така касационната инстанция потвърди Решение № 176 от 15.07.2019 г., постановено по гр. д. № 61 по описа за 2019 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е отменено Решение № 274 от 10.12.2018 г. по гр. д. № 112 по описа за 2018 г. на Ловешкия окръжен съд, и осъди общината да заплати на основание чл. 50 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания, на семейството на пострадалия английски гражданин в резултат на фаталната злополука.
С това свое решение ВКС за първи път разглежда института на непреодолимата сила, приложим към търговските сделки, в светлината на отговорността на собственика на вещ за вреди, причинени от нея, по чл. 50 от Закона за задълженията и договорите. Съгласно посочената разпоредба „За вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират.” В практиката на ВКС (Решение № 309 от 04.06.2014 г. по гр. д. № 1354/2012 г., г. к. ІV г. о. на ВКС) отговорността по чл. 50 ЗЗД за увреждане, последица от специфичните качества на дадена вещ, се определя като безвиновна – т.е. без връзка с действия или бездействия на лицата, които я ползват или под чийто надзор е тя. Такава отговорност се носи и тогава, когато не е съществувала техническа възможност за пълното обезопасяване на вещта. Съгласно Постановление № 7 от 1959 г. на Пленума на ВС „Собственикът на вещта и лицето, под чийто надзор се намира същата, се освобождава от отговорност за причинените от нея вреди, когато се установи, че вредите са резултат на непреодолима сила или на изключителната вина на пострадалия.”
Непреодолимата сила, от своя страна, е обстоятелство, легално определено в чл. 306, ал. 2 от Търговския закон като „непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора”. Такова обстоятелство само по себе си е от естество да изключи отговорността на собственика на вещ по чл. 50 ЗЗД, тъй като разпоредбата на чл. 306, ал. 1 от ТЗ постановява, че „Длъжникът по търговска сделка не отговаря за неизпълнението, причинено от непреодолима сила.”
Именно като непреодолима сила Ловешкият окръжен съд определя събитието, довело до смъртта на пострадалия, и по този начин освобождава от отговорност община Летница. Великотърновският апелативен съд, от друга страна, постановява своето решение в противоположен смисъл – отменя първоинстанционното решение и уважава предявените частични искове за неимуществени вреди, като приема, че срутището се дължи на свойствата и качествата на вещта, и по този начин обосновава отговорността на общината по чл. 50 от ЗЗД.
С оглед установената по делото фактическа обстановка и на базата на геоложка експертиза съставът на ВКС стига до заключението, че действително свличането на скалната маса е резултат от природен процес, който не е могъл в конкретния случай да се прогнозира по време и място. Това квалифицира събитието, от което е произтекло непозволеното увреждане, като непредвидено и непредотвратимо, както изисква и самата разпоредба на Търговския закон, но същото не може да се обоснове по отношение на настъпилите неблагоприятни последици.
В мотивите на разглежданото решение се цитира Решение 316/70 на І ГО на ВС, в което се приема, че ако пропадането на определена скална маса трудно или дори съвсем не може да бъде предвидено, това не означава, че настъпилото срутване се дължи на непреодолима сила. Ключов мотив, възприет от ВКС по делото, се съдържа и в Решения № 2633 от 19.10.1972 по гр.д. № 1716/1972 г. и № 1769 от 1979 г. на І ГО на ВС, а именно – за освобождаване от отговорност трябва да има не само непредвидимост и неизбежност на вредоносното събитие, но и на причинната връзка между него и увреждането. Следователно, макар първоначалното събитие да е било непредвидимо и неотстранимо, влиянието му върху вещта би могло да бъде предвидено, а последиците – избегнати. Върховните съдии възприемат като неоспоримо и поради това предвидимо и предотвратимо обстоятелството, че при евентуално срутване на скална маса туристите, преминаващи по екопътеката, могат да пострадат.
Какво е значението на решението на ВКС за развитието на правото?
Разрешенията, които са заложени в настоящето решение, са ценни с оглед липсващата досега практика на ВКС по приложението на непреодолимата сила като освобождаващо от отговорност обстоятелство в хипотезата на чл. 50 ЗЗД. Върховните съдии се придържат към разпространеното в правната доктрина разбиране, че непреодолимостта не е абсолютна категория, а има относителен характер. Тя се изменя с развитието на науката, техниката и обществените отношения и следва да се преценява с оглед практикуваните средства и общодостъпните възможности. Освен това, ключов е изводът на разгледалия делото състав относно необходимостта при позоваването на непреодолима сила от непредвиденост и непредотвратимост както по отношение на вредоносното събитие, така и на неговите неблагоприятни последици.
