Партньорството за иновации е вид процедура за възлагане на обществени поръчки, предвидена в Директива 2014/24/ЕС, която може да се използва единствено в случаи, когато пазарът не предлага решение за потребностите на публичния купувач. В българското законодателство е регламентирана за първи път през 2016 г. с приемането на Закона за обществените поръчки (Обн. ДВ. бр.13 от 16 Февруари 2016 г.) – чл. 18, ал. 6 предвижда, че „Партньорство за иновации е процедура, при която възложителят провежда преговори с допуснатите кандидати след предварителен подбор с цел да установи партньорство с един или повече партньори, които да извършват определена научноизследователска и развойна дейност.“ Макар процедурата да се нарича „партньорство“, а потенциалните доставчици – партньори, това все пак е процедура за възлагане на обществени поръчки, към която са приложими правилата на Европейския съюз и Световната търговска организация, в т.ч. и фундаменталният принцип на недискриминация, заложен в Договора на ЕС.
Целта на разглежданата процедура е да се обезпечат по-ефективно нуждите на възложителите в области, в които се налага провеждането на новаторски подходи и използването на нетрадиционни и недостъпни с общи средства технологии. Идеята е да се даде възможност на възложителите и икономическите оператори да установят дългосрочно партньорство, което съчетава в една и съща процедура етапа на разработването на новаторски продукт, услуга или строителство с този на неговото последващо закупуване. Именно закупуването на новаторски продукти се оказва ключово за повишаването на ефективността и качеството на обществените услуги и допринася за постигането на по-добро съотношение между полученото качество и вложените публични средства. Това, от своя страна, би довело до по-широки икономически, екологични и обществени ползи, свързани с появата на нови идеи, тяхното превръщане в новаторски продукти и услуги и оттам — постигането на устойчив икономически растеж.
Съществена характеристика на партньорството за иновации се изразява в това, че иновацията се появява по време на изпълнението на договора. За сравнение – в повечето други процедури публичният възложител вече знае какъв вид решение купува, тъй като иновацията бележи появата си още на преддоговорния етап и приключва със сключването на самия договор.
При партньорството за иновации публичният купувач сключва договор с най-добрите потенциални доставчици на иновации. Тяхна задача е да създадат новаторско решение и да гарантират внедряването му в реален мащаб за конкретния възложител. Изключително важно е потребностите на публичния купувач да са описани достатъчно точно, за да бъдат потенциалните оференти наясно с естеството и мащаба на
предизвикателството. Детайлната информация на един по-ранен етап ще спомогне за тяхната преценка дали да вземат участие или не.
От формална гледна точка процесът на партньорството за иновации протича на три основни етапа. Първият етап – този на подбор, се провежда в самото начало на процедурата. Той се състои в избирането на един или повече от най-подходящите партньори въз основа на техните умения и способности. След това биват възлагани договорите за създаване на партньорството за иновации спрямо предложеното най-добро съотношение между цена и качество. Този процес сам по себе си е аналогичен на ограничената процедура. Следва етапът, в който партньорите разработват новото решение в сътрудничество с публичния купувач. Тази научноизследователска и развойна дейност би могла допълнително да се раздели на различни периоди – оценяване на концепции, разработване на прототипи, изпитване на ефективността и др. През всеки етап броят на партньорите би могъл да бъде намаляван в зависимост от предварително зададените критерии. На последно място е търговският етап, по време на който партньорите предоставят крайните резултати от своята дейност.
Интересно е да се отбележи, че от въвеждането на института в българското законодателство през 2016 г. към настоящия момент в България са проведени единствено три процедури за възлагане на обществени поръчки от типа „партньорство за иновации“. Това само по себе си е индикатор за необходимост от стимулирането им, тъй като са особено пригодни за разработването на новаторски продукти, услуги и строителство. Причината за все още слабото приложение на партньорството за иновации би могла да бъде, от една страна, непознаването на нейните практически предимства, а от друга – рисковете, които неизменно съпровождат гъвкавостта и – създаване на иновации с по-слаби от необходимите резултати, трудности при осигуряването на необходимото финансиране, непредвидени обстоятелства, които могат да компрометират цялостния процес на разработване на крайния продукт и др.
В заключение, в рамките на финансирани от Европейския съюз проекти и програми партньорството за иновации е приложимо основно в хипотезата на научноизследователска и развойна дейност. Такива програми са насочени към конкретни бенефициери, поради което не могат да послужат за изпълнение на задачи, поставени пред по-широк кръг публични възложители.
