Нормативната уредба на болничните настоятелства се съдържа в чл. 82-85 от Закона за лечебните заведения. Същата е създадена още през 1999 г. и регламентира:
- възможността за създаване на болнични настоятелства към лечебните заведения,
- целта на болничното настоятелство (да подпомага болницата в нейната дейност за по-добро задоволяване на обществените потребности от медицински услуги),
- основните функции на болничното настоятелство и
- организационни въпроси (относно учредяването му от собственика на лечебното заведение, относно ежегодно провеждане на заседанията му и относно задължението на болничното настоятелство да кани на заседанията си управителния орган на лечебното заведение).
Липсва изрична уредба относно правната природа на болничното настоятелство – т.е. дали то е самостоятелно юридическо лице (каквито са училищните настоятелства, регламентирани в чл. 306 и сл. от Закона за предучилищното и училищното образование) или неправосубектно образувание/помощен орган (както например в Закона за народните читалища е предвидено, че изпълнителен орган на читалището е настоятелството, което се състои най-малко от трима членове, избрани за срок до 3 години). В тази връзка подходът при създаване на болнично настоятелство би могъл да следва реда по ЗЮЛНЦ (по аналогия на училищните настоятелства) или да се изходи от концепцията, че болничните настоятелства са специфични образувания/органи и за учредяването им не важат правилата относно сдруженията.
- Практиката по учредяване на болнични настоятелства
Видно от публичните регистри, единственото болнично настоятелство, което е учредено като ЮЛНЦ, е регистрирано с решение на Сливенски окръжен съд от 10.06.2013 г.
В публичното пространство са налице данни за учредяването на други болнични настоятелства, но нито в регистър БУЛСТАТ, нито в регистъра, воден от Агенция по вписванията са налице данни за вписването на подобни образувания като самостоятелни, отделни субекти. Следователно същите или са прекратени към датата на настоящото изследване, или са учредени като структури към лечебното заведение, без да им е придаван статут на самостоятелни правни субекти, което обяснява липсата на данни за вписването им в публичните регистри.
- Анализ на подхода за признаване на самостоятелна правосубектност на болничните настоятелства
Доколкото ЗЛЗ предвижда болничното настоятелство да се „учредява“, би могло да се приеме, че законодателят вероятно е заложил възможността същото да се създава като самостоятелно юридическо лице. С оглед предвидените в закона функции и цели на болничното настоятелство – „да подпомага болницата в нейната дейност“, следва извод, че – ако се признае самостоятелна правосубектност на болничното настоятелство, то би следвало да се учреди като юридическо лице с нестопанска цел, а с оглед предвидения в закона персонален състав (по арг. от чл. 84, ал. 2 от ЗЛЗ), следва да се приеме, че болничното настоятелство следва да се учреди под формата на сдружение.
При избора на този подход, се поставя въпросът за определянето на целите на това юридическо лице – дали същото се учредява в частна полза, или за осъществяване на общественополезна дейност. Една от съществените разлики между сдруженията с нестопанска цел, които осъществяват дейност в обществена полза и сдруженията с нестопанска цел, които осъществяват дейност в частна полза, се изразява в правата, които сдруженията имат и съответно – в кръга на правните субекти, чиито права и законни интереси могат да защитават. В тази връзка, сдруженията в частна полза могат да защитават интересите само на своите членове, докато сдруженията с нестопанска цел в обществена полза, могат да действат в обществена полза именно за осъществяване на целите, които са обявени, като по този начин защитават права и интереси на по-широк кръг правни субекти. Според чл. 2, ал. 1 ЗЮЛНЦ юридическите лица с нестопанска цел могат свободно да определят целите си и да се самоопределят като организации за осъществяване на дейност в обществена или в частна полза. В чл. 83 от ЗЛЗ е законово установена целта, за която се учредяват болничните настоятелства – „да подпомага болницата в нейната дейност за по-добро задоволяване на обществените потребности от медицински услуги“. Макар и да не е регламентирал изрично, че настоятелства по ЗЛЗ се учредяват като ЮЛНЦ за осъществяване на общественополезна дейност, от дефинираната в чл. 83 от ЗЛЗ нормативно установена цел на болничните настоятелства, следва извод, че последните могат да съществуват само като такива за осъществяване на общественополезна дейност.
В специалния закон (ЗЛЗ) липсва изрична уредба относно броя на учредителите. В тази връзка – ако се приеме подходът за учредяване на БН като ЮЛНЦ, следва да се има предвид разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от ЗЮЛНЦ. Последната предвижда, че сдружение, което е определено за извършване на общественополезна дейност, се учредява от най-малко 7 дееспособни физически лица или 3 юридически лица.
Чисто процедурно – ако се приеме подходът по учредяване на болничното настоятелство като сдружение с нестопанска цел за извършване на обществено полезна дейност, действията и необходимите документи за учредяването следва да се съобразят с изискванията на ЗЮЛНЦ относно този вид юридически лица с нестопанска цел, като се отчете и специалната уредба, а именно – предвиденото в чл. 82 от ЗЛЗ изискване инициативата за учредяване на болничното настоятелство да изхожда от собствениците на лечебното заведение. За целта те следва да отправят покана в средствата за масово осведомяване, а също така да поканят лично общественици, дарители на лечебното заведение, представители на неправителствени организации и други лица.
- Болничното настоятелство по ЗЛЗ като неправосубектна структура
Друг подход при тълкуването на разпоредбите на чл. 82 и сл. от ЗЛЗ е да се приеме, че болничното настоятелство е неправосубектна структура, която се създава към лечебното заведение. Аргумент за подобно тълкуване е обстоятелството, че – за разлика от Закона за предучилищното и училищното образование, в който изрично е регламентирана правната природа на училищните настоятелства като ЮЛНЦ, в Закона за лечебните заведения липсва подобна разпоредба. Същото може да се разгледа като празнота в закона и съответно да се приложи по аналогия описания по-горе в т. 2 подход. Aко бъде приложено, обаче, историческо тълкуване на разпоредбите на чл. 82 и сл. от ЗЛЗ, може да се установи по категоричен начин, че в случая не става въпрос за празнота в закона.
Видно от Стенограма от 28.05.1999 г. на тридесет и осмото народно събрание – двеста шестдесет и пето заседание, по време на дискусиите по приемането на ЗЛЗ в частта относно болничните настоятелства, е имало изрично предложение от народния представител Кънчо Марангозов болничните настоятелства да се регистрират по реда на Закона за лицата и семействата (който към 1999 г. е съдържал уредбата относно ЮЛНЦ, по-късно регламентирана с приетия през 2000 г. ЗЮЛНЦ, в сила от 01.01.2001 г.). Аргументите, които същият е привел в подкрепа на предложението си, са – че по този начин болничното настоятелство ще бъде изведено извън системата на самото лечебно заведение, а „не да бъде само един пожелателен орган“ (текстът в курсив е цитат от изказването на народния представител).
Видно от стенограмата, предложението за учредяване на болничните настоятелства като ЮЛНЦ не е прието (гласували за 19, против 81, въздържали се 4). Оттук следва и категоричният извод, че при регламентиране статута и реда за учредяване на болничните настоятелства, законодателят е избрал подхода – да не признава на същите самостоятелна правосубектност. Волята на законодателя е била – болничните настоятелства да бъдат регламентирани като структури в системата на самото лечебно заведение, а не като самостоятелни юридически лица. В продължение на този подход, в разпоредбата на чл. 84 от ЗЛЗ е посочено, че болничното настоятелство има членски състав, без да са предвидени органи на управление или др. подобни.
В чисто практически план, следва да се отбележи, че съгласно ЗЛЗ болничното настоятелство се учредява от собственика на лечебното заведение. Препоръчително е волята на собственика да бъде обективирана в изрично решение за учредяване на болнично настоятелство, в това число да се дефинират целите на същото, предвижданите дейности и функции и др. На следващо място, на база така приетото решение собственикът на лечебното заведение следва да отправи: 1) покана в средствата за масово осведомяване до неограничен кръг субекти (които да имат качеството „общественици, дарители на лечебното заведение, представители на неправителствени организации“ и др. под. – по арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЛЗ), както и 2) да покани лично общественици, дарители на лечебното заведение, представители на неправителствени организации и други лица да се включат в болничното настоятелство. В поканата могат да се укажат целите, за които се учредява болничното настоятелство, както и да се посочат място, ден и час, на които ще се състои учредителното събрание. На определената от собственика на лечебното заведение дата поканените лица следва да изберат помежду си броя и членовете на болничното настоятелство. Действията на учредителите могат да се обективират в нарочен учредителен протокол. С цел създаване на определена организация в работата на болничното настоятелство, е препоръчително да бъде приет правилник за дейността на същото, а проведените дискусии и взетите решения в рамките на отделните заседания на настоятелството е препоръчително да се отразяват в нарочни протоколи.
ЗЛЗ предвижда болничното настоятелство да се събира най-малко веднъж годишно по инициатива на една трета от членовете си, по искане на управителния орган на лечебното заведение или по искане на собственика. Болничното настоятелство кани на заседанията си управителния орган на лечебното заведение и получава от него информация за състоянието на заведението. Основните насоки в дейността на болничното настоятелство, предвидени в ЗЛЗ, са: подпомагане изграждането и поддържането на съоръженията, оборудването и имотите на лечебното заведение; даване на предложения за мерки за подобряване дейността на лечебното заведение на собственика; провеждане на акции и информационни кампании с цел мобилизиране на обществени сили и средства за подпомагане на лечебното заведение.
автор: адв. Кристина Терзийска,
член на екипа на Консултантка къща „Велинов и партньори“
